Що е то толерантност и има ли тя почва у нас?
От Иво Орешков
Наскоро ми задаваха въпроси, дали съм толерантен към
различните?
Обвиняваха ме, че съм хомофоб, само
защото съм нарекъл някои грозни неща с истинските им имена. Според тях е
трябвало да ги кажа по по-толерантен начин, с по-модерни термини.
Но аз си задавам въпроса, трябва ли да обличаме нещо грозно с обвивката на
хубавите думи?
И от цялата тази работа извода, който много хора си направиха за мен е, че съм
един изключително нетолерантен човек, който мрази различните хора и ги обижда.
Аз обаче виждам себе си по различен начин! Ако трябва да се определя сам, то аз
съм един толерантно – нетолерантен тип!
Какво означава това?
Нека си поговорим за толерантността.
Сега, в днешния еманципиран свят на този нов 21-ви век е модерно да се говори
за толерантност. Постоянно чуваме: бъдете толерантни, бъдете толерантни…
Но какво всъщност е толерантността?
За мен тя е един изключително неразбран от повечето хора термин, който се
размахва като сабя от днешните либерали и се развява като байрак от широко скроените демократи. Размахва се в името на любовта!
Но аз мисля, че за да осъзнаем истинското значение на думата „толерантност“,
трябва да го погледнем в контекста именно на думата „любов“. Трябва първо да си
изясним какво е любовта към различните, за да можем да си отговорим правилно на
въпроса, дали сме толерантни към тях.
И ако ще говорим за любов, трябва да погледнем първоизточника на любовта. Аз
вярвам, че това е Бог! Библията ни казва недвусмислено, че Бог е любов.
Следователно, ако ще коментираме какво е любовта, това трябва да е в контекста
на Бог, който е Любов. Само че освен Любов, Бог е и Истината! Тези два термина
са характеристики на едно и също Същество, познато на човечеството с името - Исус
Христос.
И понеже започнах този текст с обвиненията към мен в нетолерантност, хомофобия и липса на
любов към различните, за това ще дам пример със себе си.
Аз обичам различните!
На някои от тях симпатизирам и им се кефя.
Докато други от тях
абсолютно ме отвращават
с действията и поведенията си. Но мога с ръка на сърцето да кажа, че не мразя нито един от тях и
съм готов да помогна на всеки, стига да имам възможността за това.
Следователно към човешките същества, аз се определям като толерантен, именно защото
имам любов към тях.
Но това, че ги обичам достатъчно ли е, за да се нарека толерантен? Аз
мисля, че за да е истинска една толерантност, към любовта трябва да се добави и
истината. Защото без нея, любовта ще е половинчата, следователно и
толерантността ще е фалшива.
Тогава къде е границата?
Въпреки, че обичам всички хора и ги приемам с всичките им различия, аз не съм толерантен към поведението,
характера и делата на много от тези различни хора. Това са поведението,
характера и делата, които Бог (който е Любов) в Библията категоризира като грях и зло. И ако
Бог, който е Любов е нетолерантен към тези неща, то и аз не искам да съм толерантен!!!
А причината за това Бог да не е толерантен към злото е, че грехът работи срещу
хората. Но Бог обича хората! Следователно Бог мрази това, което би ги довело до
крах и смърт.
И за да бъда разбран по-лесно, ще илюстрирам това със следният
пример от живота си.
Ще дам за пример наркоманите,
но нека те да символизират всички „различни". Нека в случая примерът с наркоманията
да се разбира и за всеки друг грях и зло.
Аз обичам наркоманите! Обичам ги защото самият аз навремето бях наркоман за цели 8 години.
Това, разбира се, само по себе си не е причина да обичам тези хора. Навремето,
въпреки, че бях един от тях, не само че не ги обичах, но изобщо не ги харесвах. Защо ли? Ами, защото това са едни
долни същества, за които единственото важно нещо на този свят е да се надрусат.
И за да постигнат тази цел, те са готови на всичко – да те предадат, да те излъжат,
да те измамят, да те ограбят, да те прецакат по всевъзможни долни начини, само
и само за да задоволят егоистичната си наркоманска нужда от поредната доза. И
това е, без значение дали си им майка, баща, брат, сестра, роднина, близък,
приятел или обикновен непознат. Скрупули там не съществуват! Абе с две думи,
няма много за обичане в тези хора.
Аз обаче ги обичам! И причината за това е, че в някакъв момент от живота ми,
същата тази Личност, която споменах по-горе, дойде и ми даде Любовта си.
Срещата ми с Бог, който е Любов, напълно ме промени.
И сега, вече 14 години съм
посветил живота си, в това да помагам с каквото мога на наркоманите. Обаче продължавам да не ги харесвам! Нямам предвид тях
като личности, а характера, поведението и делата им. Към личностите на
наркоманите съм изключително толерантен. Даже някой път жена ми, ми се чуди как мога да им отделям
толкова много време, търпейки глупостите и простотиите им. А бедна ви е
фантазията колко много наркомански простотии съм изтърпял за тези 14 години.
Така че повярвайте
ми, толерантен съм към тях! Имал съм търпението към тях досега и смятам да продължавам да го имам.
Но съм крайно не толерантен към греха и злото в характера, поведението и живота
на тези хора. И ако наистина искам да им помигана, то мой дълг е да им казвам истината и да
конфронтирам греховните им поведения и дела. Защото именно те са ги довели до това
дередже. И ако искат да се променят и да станат нормални и добри хора, ще
трябва да чуят истината за себе си, ще трябва да я приемат и след това да
работят с нея за да може да променят себе си и живота си към по-добро.
И това, че съм толерантен към тях не
означава,
че съм съгласен с дрогата, която друсат, защото именно тя ги убива. Не означава, че съм съгласен с кражбите им,
лъжите им, манипулациите им и с целият пакет от схеми и грехове, които тези хора вършат. Ако наистина ги обичам, аз съм длъжен да им казвам
истината! Ако
не конфронтирам злото в тях, това означава да оставя то да ги погуби, не само на този свят, но и за вечността.
Защото Любовта трябва винаги да върви ръка за ръка с Истината. Любовта не е толерантност към злото, тя
трябва да мрази злото!
Любовта и Истината трябва да са като един чифт обувки. Любов без Истина е зло. Истина без любов също е зло.
Следователно моето определение за толерантност е, че тя може да е истинска,
само ако е на основата на Любовта и Истината!
Толерантност само с любов, но без истина, е фалшива! Това е като да ходиш по
улицата само с едната обувка на иначе изключително скъп чифт обувки, струващ
хиляди долари. Колкото и да е скъпа, колкото и да е маркова, колкото и да е
красива тази обувка, ако ти ходиш по улиците само с едната, ще изглеждаш нелепо идиотски.
Ето така ми изглежда на мен толерантността на днешните либерали и леви
демократи, които приемат различните, но не им дават истината! Защото най-вероятно е самите те да я нямат в себе си.
Всичко казано до тук ще звучи абстрактно, ако не конкретизирам някои от
основните грехове в
човешкото поведение и дела, към които не съм толерантен. Но преди да го
направя искам да изтъкна факта, че всички ние, като човешки същества сме
несъвършени. Ако някой се смята за съвършен, ще се радвам да се запозная с
него. Но, ако сме честни със себе си и с другите, всеки от нас би признал този
неоспорим факт – несвършени сме! И тук идва въпросът, нима нашите несъвършени
качества изразени в поведението и делата ни, не предполагат съществуването на
съвършен морален стандарт? Как иначе бихме знаели, че сме несъвършени? Нима
всичко това не предполага, че ние като несъвършения човешки същества имаме
Създател със съвършен морал и знание? Иначе, спрямо какво измерваме нашето
несъвършенство?
А аз смея да твърдя, че нашият Създател – Бог, е самата
дефиниция за съвършенство! Следователно Той е единственият правилен критерий за добро и зло. И ние, като
несвършени същества, би трябвало да сверяваме часовниците си именно с Неговите
морални стандарти. В противен случай или ще трябва да претендираме за
съвършенство или просто ще бъдем заблудени и объркани в критериите си.
И тъй като Бог е бил така добър да не ни остави в неведение, а да ни
достави информация по въпросите за добро и зло, за правилно и грешно, като чрез
свои верни човеци, всичко това е записано в Неговото вечно Слово, Библията!
Именно позовавайки се на информацията от нея ще изредя някои от нещата, които Бог определя като зло и грях.
Това са нещата, към които Той не е толерантен, следователно и аз също не съм:
- Убийство (в това число агресия и нараняване на хора)
- Лъжи (в това число и всякакви измами)
- Кражби (в това число влиза и корупцията)
- Изневяра
- Всякакъв вид сексуална неморалност, като безразборен секс, педофилия,
хомосексуализъм и лесбийство, кръвосмешения, содомия и т.н.
- Идолопоклонство, религии и секти (това
е вяра и поклонение към други богове освен към истинския Бог и следване на
религиозни учения, които противоречат на християнското учение на Господ Исус
Христос.)
- Всякакъв вид окултизъм – магьосничество, гадаене, врачуване, баене, говорене
с мъртвите, медитации, викане на духове, жертвоприношения, екстрасенси и още
много подобни практики.
- Наркомания, алкохолизъм и използване на всякакви вещества, водещи до
пристрастяване.
Още много неща могат да се добавят в списъка на злото, към което не съм
толерантен, но ще спра до тука. А ако някой иска да научи повече от Истината на
Бога, за да бъде обективен в преценките си спрямо добро и зло и да може да
отсъжда към какво трябва да бъде толерантен и към какво не трябва, но не според
собствените си несвършени възгледи, а според стандарта на съвършеният
Съзидател, може сам да се поинтересува и
да потърси тази информация в Библията. Тя е достъпна за всеки и според думите
на нашият Господ Исус Христос записани в Евангелието на Йоан глава 17, стих
17, тя е Истината!
