Църквата – същност и смисъл
Иво Орешков
.jpg)
Това ли е църква?
Вече 25 години съм част от църква и
по-конкретно част от евангелска църква, числяща се към протестантското вероизповедание. Но започнах да си задавам
въпросите: “Каква е същността
и какъв е смисълът на това да има църква? С каква цел
Бог създава църква на Земята?
За какво я има църквата – била тя католическа, протестантска и православна –
трите християнски вероизповедания в света?“
В православната и католическата църква
хората ходят, за да запалят свещички за здраве и берекет и да се помолят на
някой и
друг светия, било той изобразен на икона или статуя. По- посветените миряни
ходят на литургии и други подобни църковни ритуали, които църквата предлага в
„менюто си“. А има и така наречените ВиК християни. Това са тези, които се
водят православни или католици само защото са родени в страни, където това са
националните религии (сакаш като си роден в гинекологията, това те прави да си
гинеколог) и ходят да се черкуват само по Коледа и Великден.
Ами какво да кажем за протестантските
църкви? Те са цяла палитра от деноминации, съществуващи във всичките си
разновидности на протестантството. В тях обикновено се правят неделни служби.
Свири музичка, пеят песнички за Бог в приятна атмосфера без свещи и икони.
Някои така наречени „хваления“ са по- консервативни. Там сякаш извадени от
миналото хора, с книжки в ръце пеят на Бог в стил „стари градски песни“. Други,
по- модерни църкви, пък правят „хваленията“ си изключително грандиозни, в стил
поп или рок концерт. На сцените гърмят мощни тонколони, сменят се цветни
светлини, музикантите търчат и дивеят, докато ритмите на музиката галят душата.
Сред „публиката“ от вярващи могат да се видят танци, скачане, викове на еуфория
и каквото там се сетите, че могат да правят огромен брой екзалтирани хора,
събрани на един място и изпаднали в еуфория и екстаз в името на Бога. След като
„концертът“ свърши и всички се поуспокоят, стандартно излиза някакъв
проповедник, най-често с титлата „пастор“ и започва да изнася лекция по Божието
слово, която се нарича проповед.
Сред
протестантските църкви е модерно и организирането на така наречените
„конференции“. Огромни претъпкани зали с
вярващи. И всички те се събрали да чуят някой по-вярващ от тях западен „гуру“,
пътувал от другият край на света, за да дойде и да каже няколко благи приказки
под формата на проповед. На тези конференции се случва всичко от това, което
изредих по-горе, но в по-грандиозни мащаби. „По- остроумните“ пастори, организиращи
подобни конференции, се изхитрят и дори продават билети за събитието си. Те
обещават на християните, че на тези конференции ще преживеят големи знамения,
чудеса и че в цялата нация ще има огромно съживление от Святия Дух.
Дали това се случва, или не, няма да коментирам. Дали всичко това е добро, или
не е, също няма да коментирам. По- скоро ще се върна на въпросите „Каква е
същността и какъв е смисълът на това да има църква? Това ли е целта на Бог, с
която създава Църквата си на Земята?“
Доста често съм чувал изрази като: „Аз редовно ходя на църква“ или
„Отивам на църква в неделя“. Чувал съм и коментари като „Ходих в еди коя си
църква и много ми хареса (или пък не ми хареса)“. Друг подобен е: „Бях в
църквата на еди кой си пастор и той говореше много хубаво (или не говореше
добре)“. Или пък: „В тази църква
хваленито (разбирай музиката) е много хубаво (или е много тъпо)“.
Всеки път, когато чуя подобни коментари, аз си задавам въпроси от сорта: „Нима
църквата трябва да е място, на което да се ходи в неделя? Нима църквата трябва
да е място, подобно на кино или театър и като отидем на църковно събиране,
трябва непременно да ни хареса музиката или речта на пастора? И нима изобщо
църквата е нещо, което ние трябва да оценяваме и подобно на жури да вдигаме невидими
табелки с надписи „харесва ми – не ми харесва“? Нима Бог ни е поставил на тази
Земя, за да бъдем жури на Неговата църква или ни е призовал да сме Неговата
църква?“
Какво е
църква?
И в тоя ред на
мисли стигаме до въпроса „Какво всъщност е „църква“?“
Гръцкият термин, използван в Новия
Завет за църква, е „еклесия“, което означава – „събрание“ в смисъла на „народно
събрание“.
И така аз се връщам на моите въпроси
„Какъв е смисълът да има църква и каква е нейната същност? Каква е целта на
Бог, с която създава Църквата си на Земята?“
Или ако вземем буквалното значение на думата „църква“ (екелсия), защо Йешуа
(Исус) е постановил на земята своето „народно събрание“?
Както винаги правя, така и сега реших да потърся отговорите не тези въпроси в
Библията. Затова погледнах пасажите, в които за първи път е употребен терминът
„църква“, от нашият Господ Йешуа Месията. И това е в Евангелието от Матей 16. глава.
Нека разгледаме тези пасажи внимателни и да поразсъждаваме върху тях.
(Матей 16:13-20) “А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова,
попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой
е?
А те рекоха: Едни казват, че е Йоан Кръстител. Други
пък – Илия. А други - Еремия или един от
пророците.
Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?
Симон Петър в отговор рече: Ти си Месия, Син на живия Бог.
Исус в отговор му каза: Блажен си,
Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Баща Ми, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си
Петър (Канара).
И на тая канара ще изградя Моята църква (еклесия) и портите на ада няма да й надделеят.
Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде
вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на
небесата.
Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той е Месия.“
Преди да стигнем до въпроса за църквата, е интересно да се отбележи, че
мястото, на което Йешуа започва тази дискусия, е било място на езическо
поклонение на гръцкият бог Пан. Предишното име на Кесария Филипова е било
Панея. А съвременната дума „паника“ произхожда именно от бог Пан. Той е бил
изобразяван с рога и копита като получовек, полукозел. И също
така е свързван с музиката и изкуствата, особено известен е със свирката си, за която се твърди, че има магическа сила
да вдъхновява и пленява.
Когато бях на екскурзия в Израел, посетихме това място. Там, в скалите, е
зейналата паст на „пещерата на Пан“ и е твърде възможно Йешуа да стоял именно
там, когато започва своята дискусия за „църквата и портите на ада“.
Интересното е също, че Господ не започва да им проповядва подобно на 99% от
съвременните пастори и свещеници, ами повдига дискусия за това Кой всъщност е
Той. Според мен Йешуа прави дискусия, защото е искал всеки от тях лично да
стигне до отговора на въпроса и всеки да получи своето откровение от Бога.
В текста виждаме, че Петър пръв получава откровението, че Йешуа е Месията -
Синът на живия Бог. И тогава Господ му казва, че както неговото име вече е
Петър (което означава канара) така и върху канарата на откровението, което той
е получил от Бог, Йешуа ще основе църквата си. И след това добавя, че „портите
на ада няма да ѝ надделеят“. Сигурно тези думи са звучали още по-силно и
драматично на входа на злокобната пещера на бог Пан.
Царство срещу
царство
И ако вземем
предвид какво са означавали термините, които Господ е използвал в случая, ще
разберем и значението на думите му.
Първо имаме терминът църква – „екелесия“ ( „народно събрание“). И после имаме
термина „портите на ада“. Терминът „портите“ в старозаветните времена се
използвал със същото значение на „народно събрание“. Тоест „портите на града“ е
било място, където старейшините са се събирали и са вземали важните решения за
града си. Значи в текста виждаме противопоставянето на властта и силата на
църквата срещу властта и силата на дявола - ада. Т.е. разбираме, че Месия
установява църквата и нейното управление на Земята, за да противостои на
демоничното зло и управлението на ада над Земята.
Но Господ не спира беседата си дотук, а веднага след като казва за църквата и
ада, Той продължава с думите: „Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а
каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“.
Това означава, че Господ директно свързва силата и властта на църквата със
силата и властта на „небесното царство“. Или с други думи казано, за да може да
противостои на силата и властта на ада, църквата трябва да употреби срещу злото
и царството на сатана силата и властта на „небесното царство“.
Което на мен ми отговаря до голяма степен на въпросите за същността и
смисъла на това да има църква и за това каква е целта на Бог да създаде църква
на Земята.
Целта е именно това – в света да бъде разрушено царството на дявола и да бъде
отнета властта на злото от живота на Земята. Това означава, не само човешки
души да бъдат спасени чрез вяра в Месия. Но означава много повече - окупираната
от врага и злото територия, наречена планета Земя, отново да бъде превзета от
еклесията на Йешуа. И отново да бъде върната на първоначалния ѝ собственик –
Бог. И управлението на Неговото царство да бъде установено на Земята, така,
както в началото е било замислено от Господ.
Човешките идеи
срещу Божия замисъл
Тази картинка за
църквата е доста по различна от идеите на хората, които бях описал по- горе,
нали?
Идеята на Бог за неговата еклесия на Земята няма нищо общо с човешките
представи за църква. Например за палене на свещи, за молитви пред икони,
изобразяващи мъртви хора или ВиК християнство, както е в православието. Или пък
за „ходене на църква“ в неделя, както е в протестантството... За слушането на
приятни лекции и мотивационни речи, наречени проповеди. Или пък за пеене на
приятни песнички за Бога с цел да привлече някой външен човечец, който да дойде
„на църква“ и да си каже: „Харесва ми в тази църква. Имат хубаво хваление, а и
пасторът говори добре“…
С това не казвам, че е лошо в неделя да се ходи на църква или че не трябва да
има проповеди и хваление. Казвам само колко много сме размили Божията идея за
Неговата екелсия, с нашите човешки идеи и представи за църква! И следващите
стихове в текста доказват това. Нека ги погледнем:
“Оттогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в
Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците,
и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен. Тогава Петър Го взе и
почна да Го мъмри, като казваше:
„Бог да Ти се смили, Господи, това
никак няма да стане с Тебе.“
А Той се обърна и рече на Петър: „Махни се зад Мене, Сатана! Ти си Ми спънка, защото не
мислиш за Божиите неща, а за човешките. “ (Матей 16:21-23)
Веднага в следващата сцена от историята виждаме същия този Петър, който е
поучил великото откровение за Месия от Бога и който е похвален от самия Господ.
И на когото е казано, че върху неговото откровение Йешуа ще изгради църквата
си, е смъмрен и наречен „Сатана“ от същият този Господ.
Въпросът тука е защо? И в отговора на този въпрос се крие и отговорът на
въпросите, които и аз си задавам („С
каква цел Бог създава църква на Земята и какви са същността и смисълът ѝ?“) .
Във втория пасаж виждаме Господ, който разкрива пред учениците си каква е
Неговата мисия и Неговата съдба на Земята. А именно много да пострада,
вследствие на което да бъде отхвърлен и убит. След това обаче казва, че го чака
и възкресение, което е същността и смисълът на неговата мисия. При тези думи
Петър веднага подскача и сякаш изобщо не е чул последното изречение за
възкресението, започва да изразява позиция и да дава мнение и акъл относно
страданието и смъртта на Господ. Реално погледнато Петър не казва нито нещо
лошо, нито нещо негативно, нито нещо демонично или сатанинско. Дори казва много
добри и позитивни неща – Бог да се смили над Йешуа. И злото, страданието и
смъртта, за които Той споменава, да не се случат. И въпреки това Господ го
нарича „Сатана“!
Далече съм от мисълта, че Той има в предвид, че Петър е Сатана. По-скоро Месия
конфронтира мисленето му, заявявайки, че зад подобен човешки начин на мислене
стои не кой да е, ами самият дявол.
Кое обаче прави добрите намерения и
позитивните изповеди на Петър толкова демонични? Йешуа го казва в последните си
думи – “Защото
не мислиш за Божиите неща, а за човешките.“
Т.е. Господ
равнопоставя човешкото мислене със дяволското такова. И разграничава „Божиите
неща“ от тях. Как е възможно това?
Възможно е, понеже по-горе в текста прочетохме, че основата на църквата идва от
Божественото откровение и силата й -от небесното царство. И само така тя може
да противостои срещу портите на ада и силата на демоничното царство. Това
означава, че не може с човешка сила, с човешка мъдрост, с човешки идеи или с
каквото и да е човешко нещо да бъде победено царството на мрака. Означава, че
човешките идеи, колкото и да са облечени в добри мотиви и намерения, могат да
бъдат проводник на Сатана и да възпрепятстват Божията воля и мисия на земята.
И самият факт, че тези две сцени се разиграват с един и същи човек, ни говорят
много. Този, който е основоположникът на църквата според Божията воля и
намерение, същевременно става проводник за волята и намеренията на дявола срещу
мисията на Господ.
Възможно ли е една и съща църква – еклесията, народното събрание на Бога на
земята, да бъде едновременно и божествено вдъхновена и действаща със силата на
небесното царство срещу дявола? И същевременно да действа по човешки, с добри
намерение, но да бъде спънка за Бога и да е използвана от сатана? Явно е
възможно!
И ето я днешната църква – католическа, протестантска и православна. Всяка със
своите идеи какво трябва да представлява църквата на земята. От свещите,
иконите и литургиите, до неделните служби с хваления и проповеди и грандиозните
конференции с билети. Всички те претендиращи, че са пратеници на Господ и
молещи се Бог да се смили над хората, за да няма много страдание и смърт. Възможно ли е обаче на
много от тези добри намерения на църквата Йешуа да се обърне и да каже: „Махни се зад Мене,
Сатана! Ти си Ми спънка, защото не мислиш за Божиите неща, а
за човешките. “?
Възможно ли е цялото това „ходене на църква в неделя“, или „харесването на
стила на това или онова хваление“, или
„оценяването на дар словото този или онзи пастор“, да няма много общо с Божията
воля и намерение за Неговата екелсия на Земята?
Възможно ли е, толкова много да сме изпуснали идеята на Бог за същността и смисъла
на това да има църква на Земята, че да сме започнали да създаваме църкви според
нашите добри човешки намерения и идеи? И възможно ли е Господ да погледне на
нашите добре изградени църкви според човешките стандарти и да каже:“Тази църква
спъва моята воля и намерения за Земята – зад мен Сатана!?“ Аз мисля, че
е възможно! И мисля, че Господ го прави, така, както го е направил с
Петър – без да му мигне окото и същевременно с цялата си любов към него!
С тези провокативни въпроси не искам да кажа, че всички църкви на Земята са
създадени по човешки и са проводници на дявола. Не! Далече съм от тази мисъл!
Но това, което искам да кажа, е, че има църква и църква. Има такива, които са
родени от Бог и изпълняващи Неговата воля. Има и такива, които са създадени по
човешки и следващи добри човешки намерения. Възможно е първите да станат като
вторите и да започнат да действат по човешки. Както и вторите да станат като
първите и да започнат да изпълняват Божията воля. Само Бог знае коя църква
каква е точно! Но целта на тази статия не е да бъда съдник на църквата, а да
открия отговора на въпросите, които задавам по-горе.
Кръстът – нашата мисия от Бога
Нека да погледнем
в текста, как Господ продължава разговора със своите ученици по темата.
“Тогава Исус каза на учениците Си:
Ако иска някой да дойде след Мене, нека
се отрече от себе си, нека дигне кръста си и така нека
Ме последва. Защото, който иска да спаси
живота (или душата) си, ще го изгуби. А
който изгуби живота си (или душата), заради Мене, ще го намери. Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а
живота (или душата) си изгуби? Или какво
ще даде човек в замяна на живота (или душата) си? (Матей
16:24-26)
Нека видим етапите на разговора, които Господ провежда с учениците си дотук. В първия
етап на разговора Йешуа казва, че ще основе църквата на основата на
Божественото откровение, че Той е Месия. После продължава с изявлението, че
тази църква ще противостои на царството на ада със силата на небесното царство.
В следващия момент твърди, че Той има мисия и тя е да страда, да умре и да
възкръсне. Но Петър се опитва да възпрепятства тази мисия с добрите си
намерения. Господ ясно заявява, че добрите човешки намерения в случая са от
Сатана и нямат общо с Божията воля.
В третият етап Месия започва да поучава учениците как да изпълнят мисията на
Бога като вярващи, представляващи Неговата църква на земята. Думите му „Ако иска някой да
дойде след Мене, нека се отрече от себе си“ буквално означават, че последователите му – Неговата екелсия на Земята,
трябва да се откажат от всякакви свои човешки идеи и намерения. Втората част на изречението говори за
Божествената мисия на всеки човек, „…нека дигне кръста си и така нека Ме последва“.
Тук Господ говори
за кръст. Малко преди това е говорил за своята мисия да страда, да умре и да
възкръсне. Всички знаем, че това се е случило на Кръста. Кръстът е бил неговата
мисия на Земята, която се изпълнява докрай с възкресението. Но в цитирания
пасаж Го чуваме да заговаря за това, че всеки човек има кръст, които трябва да
вдигне и да носи, следвайки Него. Много често хората цитират слепешката този
стих и по човешки си го интерпретират, че когато страдаш в този живо,т ти си
носиш кръста. Обаче Господ не говори за това, че кръстът е страдание. Той
говори за Кръста като за неговата мисия от Бог на Земята. И както Бог е имал
Кръст и мисия за своя единороден Син на Земята, така Той има кръст и мисия за
всеки свой син и дъщеря. А те представляват неговата църква на земята. Тази
мисия и кръст може да са свързани със страдание и умиране. Но това не означава,
че всяко страдание и умиране е кръст, който Бог има за човек да носи.
В стиховете след това: „Защото, който иска да спаси живота (или душата) си, ще го изгуби. А който изгуби живота си (или душата), заради Мене, ще го
намери“ виждаме, че Господ учи учениците си да не
се опитват по човешки да спасяват душите и живота си. Защото така могат да ги
изгубят. Точно това се е опитал да направи Петър – да спаси живота на Господ.
Но ако Йешуа беше спасил живота си и беше избегнал Кръста, така е щял да изгуби
живота и мисията, които Бог е имал за Него. Вярвам, че в тези стихове подобно
нещо Месия казва и нас – неговата църква и по- конкретно- ако се опиваме да
запазим човешките си идеи и намерения и живеем живота си чрез тях, ние може да
изгубим живота и мисията, които Бог има за нас на тази Земя. Но ако се доверим
на Неговите идеи и намерения за нашият живот и мисия, тогава ще изпълним това,
заради което сме на тази Земя. И в частност в личния си живот, и като църква на
Бога.
Затова и накрая Господ заключва: „Понеже
какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота (или душата) си изгуби? Или какво
ще даде човек в замяна на живота (или душата) си?“ Или
с други думи, че не си струва да живеем за себе си, според човешките ни идеи за
добър живот и служене на Бога. Защото с добрите си идеи и намерения дори и да
спечелим целия свят, можем да пропуснем целта и мисията на това да бъдем
църквата, еклесията, народното събрание на Бога на тази Земя. А мисията на
църквата е да събори властта на ада и злото в света и да установи властта на
Месия и неговото царство на Земята.
Точно това е и
смисълът на Господната молитва, в която Йешуа учи своите ученици – църквата,
как да се молят.
„А вие се молете
така: Татко наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да
дойде Твоето царство. Да бъде
Твоята воля, както на небето така и на земята“ (Матей 6:9-10)
31.08.2024
(Гравюра "Христос проповядва" - Рембранд -1648)
