13 КАДЪРА ОТ СВЕТА НА НАРКОТИЦИТЕ

 
















Снимки: Иво Орешков

Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“. 

Казвам се Иво Орешков и съм професионален фотограф. Това е сега, но някои ме помнят от преди 24 години, като човек в плен на наркотичната зависимост, болест от която успях да се измъкна, да се радвам на живота и да изградя кариера. Но каквото и да правя, една от мисиите на моя живот е да протягам ръка на хора, които са се свързали с наркотиците и не намират път към по-добър живот.

Представям ви 13 снимки от апартамента на мой приятел, който познавам от времето, когато и самият аз употребявах наркотици. Фотографията е моят начин да ви покажа как живее един зависим. Чрез нея се надявам за по-ясно разбиране на живота на тази група хора, такъв какъвто го описва и Радек Йон в „Мементо“:  

„Светът на наркоманите – свят със свои неумолими закони. Свят, населен с блуждаещи сенки и живи мъртъвци. Свят на социална, интелектуална, психическа и физическа деградация. Свят, в който кражбите, престъпленията, експериментите с лекарства и вещества, самоубийствата и нелепата смърт на младежи са нещо обикновено. Свят, в който няма ден и нощ, сезони и години, а само кошмарен кръговрат на наркотичен транс и търсене на поредната доза.“

Домът, който виждате на снимките е на човек, който повече от 30 години е с тази коварна болест – зависимостта. Това е видимо, но се вглеждам навътре и разбирам, че към него Бог е проявил огромна милост. Той е човек заклещен в капана, но е ѝ човек от този свят, в който всички ние, той също се нуждае от една протегната ръка, приемане и любов. Не показвам лицето му, то е скрито за да съхраня неговото достойнство. Всеки кадър е запечатал тъжната реалност от живота на един зависим. Въпреки това аз вярвам, вярвам, че Изход винаги има!  

Защо вярвам ли?

Вярвам, защото водех сходен живот, бях в идентична атмосфера. Моята душа също изглеждаше толкова брутално разбита и окаяна под въздействието на наркотиците. В светът ми нямаше надежда, властваше единствено болката, тъмнината и нищетата. Но съвсем ясно помня и деня, в който една ръка се протегна към мен, после още една и още една и светлината превзе мрака и аз започнах да живея, започнах да правя избори, започнах да поемам отговорност, започнах да изпитвам радост.  

След време избрах за своя мисия да достигам колкото се може повече хора под властта на наркотичната зависимост, да им покажа, че друг живот съществува и че трябва да се борят за правото си в обществото, защото то е тяхно. Днес аз на свой ред протягам ръка на хора със зависимости за да излязат от тъмнината. Днес аз влизам в техните „бърлоги“ и им казвам, че смисъл има, че любовта съществува, че могат да се измъкнат, че заслужават да имат достоен и щастлив живот, който сами да градят. Доколкото зависи от мен, бих направил, каквото е по силите ми за да помогна на моя приятел да се излекува, да промени битието си и средата в която живее. Причината е една единствена – всеки заслужава да намери Изход!

P.S. След преживяната Ковид пандемия и нейното отминаване, моето желание е да насоча вниманието към наркотичната пандемия, която от години вилнее, разраства се и сее смърт. Истината е, че наркотиците са отнели много повече човешки животи от Корона вируса. Хората страдащи от болестта на наркотичната зависимост нямат пълноценен и истински живот, те са в постоянно в омагьосания кръг на своето съществуване в търсене за поредната доза.

Изход обаче има!

 

Мисия „Изход“ – всеки четвъртък от 19:00 ч. на ул. „Веслец“ 26 в София провежда срещи за взаимопомощ насочена към зависими. Всеки, който се бори с този проблем и търси изход е добре дошъл!

Събитието се осъществи благодарение на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria.

Сватба в керамично ателие с рок банда забиваща от гаража.

Миро и Кая - 24 септември 2022 - Чехия

Фотография и текст: Иво Орешков

Сватбен фотограф съм от 13 години. Снимал съм стотици сватби – от малки, скромни и обикновени до пищни, високобюджетни празненства. Виждал съм почти всичко, което човек може да си представи за една сватба, но признавам, че сватбата на моя приятел Миро, остави незабравими емоции в мен. Какво, толкова ми хареса в нея ли? Ще разкажа и покажа.

Миро-Русия е мой съученик от художественото училище в Троян, което завършихме преди 30-тина години. Правили сме много щуротии с него, някои от които са забавни за разказване, а други изобщо не са за хвалба... Но това е друга тема… Приблизително от 20 години Миро живее и работи в Чехия, в китното селце Дръновице, в близост до град Бърно. Името се вряза в паметта ми понеже моето родно село е Дреновец, така че нямаше как да не запомня чешкия му еквивалент. Регионът е известен с поддържане и почитане на традициите в керамичното изкуство и съвсем естествено Миро има собствено ателие, в което пламва и любовта между него и чешката  му колежка – Кая. Именно тяхната сватба бях поканен да снимам, а тя се състоя не къде да е, а в същото това ателие, където двамата са се влюбили един в друг. Миро ми се обади с предложението да пътувам до Чехия за да бъда фотограф на тяхната сватба. Аз се колебаех дали да приема, тъй като само ден преди това имах ангажимент да снимам важна женитба в София. Не, че съществуват по-важни и по-маловажни сватби, защото за всяка младоженска двойка, тяхната сватба е най-значима. В случая задачата ми беше да запаметя  сватбения ден на дъщерята на моя шеф и приятел Влади Балевски, а за мен тя беше много важна. На това се дължеше моето двоумение дали да приема предложението на Миро и да заснема сватбата му в Чехия. В крайна сметка се съгласих и резервирах самолетни билети за мен и моята съпруга до Виена, оттам щяха да ни посрещнат общи приятели и с кола да се придвижим до чешкото селце в близост до Бърно.

И така, ето ме в Чехия, въоръжен с фотоапарати и обективи, готов за купон. Вечерта преди самото събитие научих подробностите за сватбата, която Миро с подкрепата на близки и приятели организирал сам – от посрещането на всички гости от чужбина и грижата за цялостния им престой в Чехия, до приготовлението на терена за женитбата, която щеше да се състои в керамичното му ателие, подготвено за купон. Беше измислил всичко ОТ – ДО! Това, което най-много ме впечатли у него, е че не го чух дори един път да измрънка или да се оплаче от напрегнатия процес свързан с подготовката и организацията на партито.

Но нека продължа разказа си придружен от снимки.

МЯСТОТО

Сцената за сватбения ден беше керамичното ателие на Миро, намиращо се в китно чешко селце и превърнато от самия него в място за пищен празник.

ПОДГОТОВКАТА

Самата сватба не започна от ателието, а от дома на бъдещото семейство, където и двамата се подготвяха за най-важния ден. Голямата и първа изненада за мен беше, че булката и младоженецът имаха еднакви прически. Признавам си, не бях виждал подобно нещо на едно от сватбените тържества, на които съм бил не само фотограф, но и гост. Вероятно се досетихте, че за да имат идентични фризури и двамата са с дълги коси. За символ на тяхната женитба бяха избрали памука, който елегантно бе вплетен къдриците им, което наистина беше впечатляващо.

РИТУАЛЪТ

Настъпи моментът, в който младоженците да изрекат заветното ДА. За свещения ритуал бяха избрали едно невероятно красиво място в гората със сантиментална стойност за тях. Предходния ден бащата и брата на Миро бяха окосили тревата за да осигурят достъпност и комфорт за гостите и свидетели на церемонията. Сватбеният ритуал водеше не кой да е, а самият „пане старост“, както се казва на чешки „господин кметът“.

РОМАНТИЧНА ПРИКАЗКА

След заветното „ДА“, младоженците отделиха време за романтични, портретни снимки, само за тях. Снимки, които отразяват любовта им, която е способна да спре времето, именно този интимен миг, двамата искаха да запечатат за вечността, за да може следващите поколения да го усетят и станат част от него. Снимките започнаха от арката в гората, която за тях има сантиментална стойност. Нали не си представяте една романтична, горска приказка без коне? Не, разбира се! Тогава, като подарък от Бога за младоженците („случайно“) от гората изникнаха две момичета яздещи прекрасни коне, които с радост предоставиха на влюбената двойка за малко снимки. 

След като Бог ни подсигури коне за снимките, остана въпросът, ще бъде ли все пак истинска една приказка без замък? Разбира се, че не! И слава Богу, че в Чехия селата нямат нищо общо с българските, там почти във всяко селце има старинен замък, притежаван някога от местен владетел. И ето ни нас на снимки в най-близкия замък.

КУПОНЪТ

Купонът започна още в ранния следобед в двора на ателието, където всичко беше приготвено за празненството – от невероятно вкусни ястия до машина за наливна бира, която всички уважиха. Булката и младоженецът бяха приготвили подаръци за гостите, ръчно изработени от тях чаши с изображение на емблемата на тяхната сватба – памукът. Случи се и нещо много нетипично, което аз лично за първи път виждах на женитба. Тортата не беше само една, а бяха цели три, собственоръчно направени от булката, които бяха разрязани още преди започването на тържеството (за разлика от обичаите в България и не само, където тортата, обикновено се реже на финала). Освен, че ритуалът по „хвърлянето“ на булчинския букет също се случи преди празненството, необичайното беше, че младоженката не го хвърли към неомъжените девойки, но тя застана със затворени очи и вдигнат букет, а всички момичета с танцови стъпки се въртяха около нея, завързани с лентички към букета. Булката издаде команда кога да спрат танца и всеки път режеше по една лентичка, докато накрая, последното останало момиче, спечели букета и както се знае, това предвещава че тя ще е следващата невяста.

РОМАНТИЧНАТА ПРИКАЗКА ПРОДЪЛЖАВА

Едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на един сватбен фотограф като мен е фактът, че младоженецът беше предвидил специално време за снимки по залез слънце, само на тях двамата с булката. Оставихме гостите да се забавляват и се отправихме към високия хълм над селото, където младото семейство многократно се е наслаждавало на красивите чешки залези. Там бяхме посрещнати от типични селски сцени – стадо крави и бали със сено. За мен като фотограф това беше един добър декор за снимки и веднага позиционирах младоженците сред него, като не спирах са повтарям „тук ще станат страхотни снимки, все едно сме на село“, а те през смях ми отговаряха „ами ние сме си на село“. 

КУПОНЪТ ПРОДЪЛЖАВА

След романтичния залез и селската идилия се завърнахме в ателието, където купонът тепърва щеше да ескалира. Младоженецът си наля една бира и извади печеното от керамичната пещ, в която се беше пекло цяла нощ. Въпреки, че аз бях с болки в гърлото, си казах „не мога да дойда на сватба в Чехия и да не опитам от прословутата чешка бира“ и взех, че и аз си налях една. На партито пристигна и самият „пане старост“, т. е. господин кметът, който също си наля биричка. Всъщност на вечерното парти едва го разпознахме тъй като беше захвърлил официалния костюм с чешкия трибагреник и изглеждаше като истински местен шериф с каубойския си елек и шапка. 

Освен всички вкусни ястия на поляната в двора имаше огнище с приготвени шишове и различни наденици, така че хората, които се греха на огъня (в края на септември нощите са доста хладни) да могат да си пекат и наденички. 

В гаража на двора забиваше местната рок банда, а дансингът беше самата поляна. В по-късните часове, когато те приключиха с жиците и рокендрола, купонът се пренесе вътре в ателието, където на позиция бяха диджеи с грамофони. Звездата на вечерта беше бащата на младоженеца, който владееше дансинга, буквално от началото на празненството и по нищо не отстъпваше на младите, а напротив. Когато си тръгвахме от партито в малките часове на нощта, той продължаваше да танцува и да се забавлява на този важен ден за сина му, а и за него самият.

P.S. Най-интересното е, че на следващата сутрин, след хубавата чешка бира, болките в гърлото бяха напълно изчезнали!