oreshkov

 Планината – един различен свят.
Или там където релефът около мен, съответства с релефът в моето сърце

"Преди да се родят планините и да си създал земята и вселената, от вечността до вечността, Ти си Бог" Псалм 90:2

Не съм пейзажен фотограф, дори не се смятам за добър пейзажист. Не съм и голям планинар, който е постоянно по върховете. Просто обичам планината!

Там е друг свят. От там дори нашият свят се вижда по различен начин. Там красотата придобива друг облик пред очите ни. Там планетата ни е със съвсем различни очертания от познатите ни. Там хоризонтите са различни, перспективите са безкрайни и мечтите ни са необятни. Там е светът, който Бог е създал още преди човека да го насели. Там е мястото от където може да се усети вечността, само с един поглед към звездното небе. „Там е мястото, където релефът около мен, съответства на релефът в моето сърце!” (Джон Елдридж „Диво сърце”)

   Живея в столицата София и обичам големия град и лудницата в него. Обичам хората, екшъна, купоните. Обичам да е блъсканица по улиците, народ по заведенията, музика и танци по клубовете, играещи деца в градските паркове. Обичам живота в града, който тече в бърз ритъм към своето бъдеще. И може би точно за това мога да разгранича  живота в града, от живота в планината. Защото в планината, живота тече с бавен ритъм, напомнящ за нашето минало. Те са два отделни свята съществуващи в една прекрасна, синьо-зелена планета. 

  Но колкото и да обичам града, смятам, че ако не се излиза често от него и не се ходи в планината, е все едно човек да е затворен в огромен ковчег, в който да прекара живота си. Градът много прилича на Ноевия ковчег. В него има всичко необходимо за живот, но някак си не е истинският свят. Ако не излизаме в планината, рискуваме никога да не усетим свободния дух на истинския свят такъв, какъвто е бил проектиран във въображението на Бог и създаден от Него в началото на битието. 

    И говорейки за ходене в планината, нямам предвид уикенд прекаран в луксозен хотел на планински ски курорт. Имам предвид да оставиш колата в низините, и да се „загубиш” нагоре в необятната, дива планина. Да си на часове и дори дни път от най-близката градска цивилизация. 

Да ходиш по пътеки, където хората разминавайки се, винаги се поздравяват. Да общуваш с непознати, така сякаш цял живот сте били приятели.

Да прекараш нощта в заслон под звуци на китара, в компанията на 50 човека, приютили се вътре само защото навън е снежна буря, въпреки, че още е лято.

Да спиш в метеорологичната станция на някой връх, приютен от метеоролога, само защото няма как да те остави навън в студа.

Да замръкнеш на върха гледайки залеза над безкрайните върхове към хоризонта. Да видиш, как нощта превзема света и пред погледа остават само блещукащи сияния от далечните села и градове.

 

Да погледнеш към небето и да осъзнаеш, колко си малък пред светлините на безброй звезди. Да останеш без дъх под лицето на вселената и да възкликнеш, както в миналото цар Давид е възпял всичко това:

“Господи, като гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си постави,

Казвам си: Какво е човек та да го помниш? Или човешки син, че да го посещаваш?

Има хора, които изтъкват какви ли не „причини” за да не се качат в планината: „не мога да ходя толкова време пеша, колко километра са от едната хижа до другата?”, или: „не мога да спя в палатка, защото ще ме лазят буболечки’’, или пък: „хижите са много мизерни и няма луксозна тоалетна”.

А има и хора, живеещи цял живот в София, които никога не са ходили из Витоша. Или дори един път през целият си живот не са се качили на нейния Черни връх. Как е възможно това, при условие, че Витоша е такъв подарък за София?! Толкова малко столици по света се намират до планина. Ние я имаме и какво… не я оценяваме!

Всички тези хора пропускат това, за което говорех по горе. Пропускат да видят един различен, един истински свят, само защо хижите не са луксозни хотели. Нима човек отива в планината заради нощувка в уютно легло и ползване на луксозна тоалетна?

Чрез тези снимки от планината искам да провокирам, колкото се може повече хора да видят красотата на истинския свят и да решат да го посетят. Защото той е много по-красив в действителността отколкото на фотографии. Едно утро в планината и само един планински изгрев или една вечер на върха и само един залез над безкрайните върхове, струва повече от тези снимки!

Преди време разговарях с един човек от Ню Йорк, който ми каза „ за трети път през живота си виждам такива звезди на небето”. Това ме шокира, хем не бяхме в планината, а на морски курорт. Показах му една от снимките си на звездно небе в планината и той на свой ред беше в шок, как е възможно да има такова звездно небе. О, да възможно е! То е там и в планината се вижда ясно! Просто отидете и го вижте! Като от приказка е!