oreshkov

Бъди разумен и не се страхувай

"Карантинна фотография" - виртуална изложба на Иво Орешков

#Солидарност_В_Културата "Бъди разумен и не се страхувай" се реализира с подкрепата на Столична община, по инициативата „Солидарност в културата”

Когато започна карантината, изведнъж улиците опустяха и хората се прибраха по домовете си. Страх обзе атмосферата и никой не знаеше какво ни очаква в бъдеще от създалата се ситуацията с "COVID - 19".

Прекарвайки времето предимно вкъщи и без никакви работни ангажименти в един момент ми писна от скуката и извадих фотоапарата, за да правя това, което най-много обичам, което ми вдъхва надежда и ме прави жив - да творя картини от светлина.
Въпросът обаче беше какво? Какво толкова може да се твори докато си стоиш затворен вкъщи?
Единственото, което правех беше да спя, да се храня, да разглеждам албуми с любими художници и фотографи и да чета на децата "Пипи Дългото чорапче"
И така се роди идеята за "Карантинна фотография", в която със снимки направих мои интерпретации по картини на Рене Магрит или от илюстрациите от книжката за Пипи.

Първо започнах със себе си. Направих си селфи в стил Магрит, за това, какво може да прави човек като мен, когато е под карантина. А именно, да се отдаде на
двата най-силни човешки импулса - да се храни и да твори.

След това вкарах в кадър и прекрасната си съпруга. Какво друго ни оставаше по време на карантина, освен да се обичаме.

Защото не страхът, но любовта ще спаси света!

И тъй като срещите ми с приятели бяха ограничени, реших да вкарам в проекта си малкото такива, с които понякога се виждахме. Един от тях беше актьорът Ивайло Захариев, който се вписа много добре в идеята и пасна идеално в ролите, които исках да пресъздам.

Целта беше да предадем на хората посланието да не се страхуват! Ако не се поддаваме на страха и паниката обзела света, а спазваме разумно основните предпазни мерки, не би трябвало да има от какво да се страхуваме.

Едно от моите послания срещу страха беше, като вкарах Библията в кадър. В нея има стих, който гласи: "Ако Господ не опази града, напразно бди стражарят." (Псалм 127) Този стих напълно пасваше на ситуацията, в която светът се намираше в този кризисен момент. И независимо от това, което се случваше, вярвам че Бог е този, който винаги ни е пазил и винаги ще ни пази от злото.

Разбира се в цялата ситуация на паника, не трябваше да забравяме и да се забавляваме. Друг библейски стих гласи, че "Радостта в Господ е нашата сила". За това вкарахме в проекта и Пипи Дългото Чорапче.

Пипи, която никога не се страхува!
Пипи, която винаги е силна и непобедима!

Пипи, която винаги играе и се забавлява.
Пипи, която винаги има отговори и решения на всички проблеми.
Пипи, която не иска да порасне.

И разбира се, не на последно място в проекта беше вкаран и моят копнеж по планината и природата. Една друга моя страст, пътуването и планинарството, които ми липсваха ужасно в тази карантина.

Втората част на проекта се появи, когато се появиха и първите изгледи за градски разходки. Това стана след като мерките бяха леко разхлабени и вече можеше по-често да се излиза навън, с разбира се задължителни маски. И ето, че цялата столица в едни момент се оказа задължително маскирана.

Но независимо, колко ми липсваше планината с нейните приказни пейзажи, нямаше никакви изгледи скоро отново да отида да ги снимам. Единственото, с което трябваше да се задоволя, беше да снимам чудните залези на все един и същи пейзаж, който се виждаше през терасата ми. И така аз докато си стоях под карантината, често вадех фотоапарата за да отразя променливата красота навън - един ден разцъфнала пролет, а не следващия завърналата снежна зима. Драматизъм от буреносни облаци, до живописни залези. И всичко това поставено по общият знаменател - карантина!

Март 2020 Април 2020