САМСОН
ИЛИ ЗАЩО
НАЙ-СИЛНИЯТ ЧОВЕК В ИСТОРИЯТА ВСЪЩНОСТ Е СЛАБ
ПРОЛОГ
Историята за
Самсон всъщност започва още преди той да бъде заченат. Цялата 13-та глава на
книгата Съдии в Библията, разказва за родителите му и как ангел от Бог им се
явява за да им извести, че синът им ще има специално призвание от Бога. Ангелът
се явява два пъти на майката, след което ѝ на бащата. През цялото време двамата
не разбират, че това е божии ангел, смятайки го за човек. Едва когато „излита“
те осъзнават, че всъщност това е ангелско същество и разбират смисъла на
посланието.
Историята
разкрива пред нас огромната житейска мъдрост, че когато сме по средата на нещата,
не успяваме да видим цялата картина и да схванем смисъла на дадени
преживявания. Едва когато сме достигнали финала, можем да се обърнем назад и много
по-лесно успяваме да направим връзка между всяко действие и да осмислим изживяното.
След като целият пъзел е нареден, виждаме картината ясно, а не както в процеса
на реденето, когато различаваме частични визуални елементи.
Казвам всичко
това, защото знаем цялата история за Самсон, включително и това, че в Новия
Завет, той е споменат като един от героите на вярата. Имайки поглед над неговия
живот от началото до края ние сме в състояние да направим анализ, да го осмислим
и да излезем със заключения защо той е герой на вярата.
Ето до какви
изводи достигнах аз:
1.
ПРИЗВАНИЕТО НА САМСОН
Самсон, подобно на всеки един от
нас е предопределен от Бога за велики дела още преди да се роди. Неговата
специална мисия е да бъде назорей на Бог и да спаси израилтяните от враговете
им филистимците, които по онова време господствали над тях (Съдии 14:4). За това
ангелът казва на майка му:
„Защото,
ето, ще заченеш и ще родиш син и бръснач да не мине през главата му, защото още
от раждането си детето ще бъде Назорей Богу да
почне да избавя Израел от филистимците“ (Съдии 13:5)
В книгата Числа 6-та
глава Мойсей е записал закона за назорейство, който гласи, че когато човек
направи обрек към Бог да бъде назорей, той се задължава да спазва няколко неща
– да не пие никакъв алкохол и да не
консумира нищо направено от грозде; да не се подстригва и да не бръсне главата
си; да не се приближава до мъртво тяло.
Самсон обаче е бил уникален случай, тъй като при него това не е бил обрек за
определен период от време както при останалите хора, назорейството му е
трябвало да бъде за целия живот. Поради тази причина Господ му дава специална дарба на нечовешка физическа
сила от Святия Дух, с която той да влиза в битки и да побеждава враговете на
Божия народ. Още от самото начало е записано, че Бог го е благословил и Господният
Дух е бил с него като го е подбуждал към стълкновения, за които е призван.
„И жената
роди син и нарече го Самсон и детето порасна и Господ го благослови. И
Господният Дух почна да го подбужда…” (Съдии
13:25)
2.
СЛАБОСТТА НА САМСОН
Въпреки великото
си призвание, човешката слабост на Самсон се проявява още в началото на разказа:
„И Самсон слезе в Тамнат и видя в Тамнат една
жена от филистимските дъщери. И отиде да извести на баща си и на майка си,
казвайки: Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери. Сега
прочее, вземете ми я за жена.
А баща му и майка му му рекоха: Няма ли някоя жена между дъщерите на братята ти
или между всичките ми хора, та отиваш да вземеш жена от необрязаните
филистимци?
А Самсон рече на баща си: Нея ми вземи, защото тя ми е угодна.“ (Съдии
14:2)
На какво ставаме
свидетели тук? Веднага след като Духът започва да го насочва към съдбата му и
да влиза в предопределените за него битки той случайно вижда хубава жена и иска
още на мига да се ожени за нея. Фактът, че тя произлиза от езичниците не го
притеснява, въпреки изричната забрана на Бог израилтяни да не сключват брак с
жена, която не е от тях.
„Да
се не жениш между тях и да не даваш дъщеря си на сина му, нито да вземаш
неговата дъщеря за своя син” (Второзаконие
7:3)
Самсон не
изпитва никакво притеснение, че тази жена е представител на народа, който е
поробител на сънародниците му и неговият най-голям
враг. Той вижда едно хубаво момиче и я пожелава като мъж. Тези „малки“
подробности изброени по-горе биват неглижирани от младия мъж, освен всичко той пренебрегва
ѝ Божието Слово, което изрично отправя предупреждение и действа според човешките
си импулси (а най-вероятно и хормони). Самсон се обляга на желанието си да има
партньорка, с която да изгради дом, без дори да си даде време да опознае момичето,
преди да вземе едно от най-важните решения в живота си. Отхвърля логиката и здравия
разум, както и факта, че жената е от филистимския род, враг на неговия народ и
има огромен риск от предателство. Явно историята за Самсон е вдъхновила създаването
на красивата Шекспирова пиеса „Ромео и Жулиета“, където любовта е по-силна от
родствената вражда; вдъхновила е сюжети свързани със силата на любовта, която е
над всичко и до днес център на Холивудските романтични истории. Да, но не!
Въпреки, че
историята ни показва, че Бог е стоял зад всичко в търсенето на причина да
освободи Израел от филистимците, тя ни разкрива ѝ слабия характер на човека
чрез образа на Самсон, в който ние разпознаваме едно импулсивно, емоционално и
плътско същество.
Заключението е,
че не е достатъчно Господ да е с човека, който е благословил с изключителни
дарби, но и че човекът, т.е. всеки един от нас, има своята лична отговорност да
расте духовно, като усъвършенства и изгражда характера си. Ставаме свидетели на
ситуации в които, винаги когато Бог се задвижи в живота ни и Духът му започне да
ни насочва към действия, според нашето призвание, невидимият ни враг също се
задвижва и представя пред нас други алтернативи и възможности. В конкретния случай
със Самсон, това е било чрез привидно правилното житейско желание да се ожени
за красива жена, да създаде дом и да води един нормален, успешен човешки живот.
Зад тази слабост на Самсон стои истинската причина за нея – компромисът, той
губи ума си по филистимската девойка и прояви безпринципност с назорейството си:
„Тогава
Самсон слезе с баща си в Тамнат. А като стигнаха до тамнатските
лозя, ето, едно лъвче ревеше против него. И Господният Дух дойде със сила на него и той го
разкъса както би разкъсал яре и то без да има нищо в ръката си. Но
не каза на баща си и на майка си какво бе сторил. “ (Съдии 14:5-6)
Нека проследим действията на Самсон в тамнатските
лозя. Според закона той не трябва да консумира нищо, което произлиза от
гроздето, както и да се докосва до труп, но когато среща младия лъв той го
убива. Две от заповеди към назореите са нарушени чрез дела – ядене на гроздов
плод и контакт с мъртво тяло. Но защо Самсон не споделя стореното с родителите
си? Защо не иска авторитетите в живота му да знаят за тези негови дела?
Това са два интересни въпроса. Самсон е имал силно родителско влияние в
живота си, но оказва съпротива, отхвърля съветите им и следва своите мисли и
желания. Разбираме това още когато им заявява, че иска да се ожени за
филистимка. Привидно той проявява покорство чрез акта на споделяне на своя
план, на който родителите му отвръщат с неодобрение. Загрижени за него те го
съветват да си потърси жена от техния народ и да не пренебрегва Божието Слово. Въпреки
това Самсон решава да следва собствените си копнежи, заблуждава майка си и баща
си с привидно подчинение и прехвърля отговорността върху тях „те да му я вземат за жена“. Така
излиза, че самите те и тяхната благословия стои зад това начинание. Хитро!
Много вярващи в днешно време, постъпват по подобен начин, те често правят
каквото намерят за добре, не споделят ситуации и решения с духовните си авторитети
или ако го правят и те изкажат мнение, което се различава от тяхното, те все пак
следват своите стремежи.
Какво се случва
в историята с лъва след това?
„И
след няколко дни, като се върна да я вземе, той се отби от пътя,
за да види трупа на лъва. И
ето рой пчели в лъвовия труп, и мед. И взе от него в ръцете си и
вървеше и ядеше, и като застигна баща си и майка си даде и на тях, та ядоха. Но
не им каза, че беше взел мед от лъвовия труп.“ Съдии 14: 8-9)
Интересното тук
е, че Самсон се „отбива от пътя“ за да види трупа на лъва. Защо той пренебрегва
забраната? Не знаем, но забелязваме поредния компромис – прикритото убийство, за което не уведомява
своите родители. Нещо повече, в трупа на лъва той не открива отвратителни неща
като мухи и червеи, каквито би следвало да има в едно умряло животно, а пчели и
мед, нещо измамливо добро и вкусно. Точно както Ева в Едемската градина е
видяла, че
забраненият плод от дървото за познаване на доброто и злото е бил „добър за храна, приятен за очите и желателен“, но в
същността си отровен, т.е. зад него има смърт. По
подобен начин и Самсон взима привидно добър и вкусен мед, но от труп. Изводът е
следният: не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед, едно нещо може
да изглежда хубаво, приятно и апетитно, но зад него да стои нещо грозно и зло отвеждащо
към гибел.
Цар Соломон
казва следното:
„Има
път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт.” (Притчи 14:12)
И още:
„Понеже
присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, за
това сърцето на човешките чада е изцяло предадено да върши
зло.“ (Еклисиаст 8:11)
Или с други думи,
едно нещо може да ни се струва добро и вкусно, но ако Господ е казал да не го опитваме,
значи то не е такова каквото го виждаме. Може да усетим горчилката веднага, но
последствията често идват след време, не на момента, но рано или късно те идват.
Потвърждава го и закона за назорейството описан в Числа 6-та глава, в 9-12 стих
е записано, че назорей не трябва да се докосва до мъртвец при никакви
обстоятелства, дори ако е някой от най-близките му. Дори ако човек умре
ненадейно в неговото присъствие (без той да го е желал или предизвикал по някакъв
начин), назорея пак трябва да отиде при свещеника за да принесе жертви за грях.
Т.е. независимо, че не е имал грешния мотив и не е извършил съзнателно това
дело, то си е валидно в духовния свят и носи съответните последствия. Поради
това Бог дава алтернатива в законите си как да се действа в подобни ситуации,
за да няма нежелани последствия.
Много интересен е
фактът, че на сватбата на Самсон, сякаш липсват приятелите му. В разказа никъде
не се споменава за присъствието на такива, но за сметка на това има доста гости
от враговете му – филистимците. Можем единствено да предполагаме, защо няма близки
на младоженеца от израелско потекло. Възниква въпросът, дали самият той не е искал
да ги покани, поради срама, че се жени за филистимка или те не са били съгласни
с неговия брак, който е против Словото и законите на техния Бог и са отказали
да присъстват.
Подобен сюжет наблюдаваме и в наши дни. Свидетели сме как вярващи хора взимат
решения да следват собствените си желания, които са в несъответствие на Божието
Слово и ценностите на небесното царство и които се изолират от църквата и останалите
вярващи хора заради гузната си съвест. Друг сценарий, който следват е, че
въпреки съзнаването за греховните
действия, които смятат да предприемат, и които няма да бъдат одобрени от
братята им във вярата, те започват да се чувстват много по-удобно в компанията
на филистимците, т.е. сред хора, които нямат божиите ценности за живота и не се
интересуват от стандарти на Бог за святост. Подобно на Самсон такива хора се
поставят в един двойствен стандарт на уж вярващи хора, които извършват действия
в несъответствие с християнските ценности. Поради личният им избор те се
изолират от приятелите си във вярата и това няма как да бъде забелязано от тях,
съответно ѝ няма как да бъде конфронтирано и коригирано според божествените
стандарти за живот. От друга страна същите тези личности са заобиколили от
невярващи индивиди, които нямат библейски ценности и в техните очи те изглеждат
много набожни и религиозни, понеже не се срамуват да казват, че вярват в
Господ. Такива лица постъпват точно като Сомсон, първо премълчават някои неща от
живота си пред духовните си родители и авторитети, а след това и от братята си
в църквата и приятелите си по вяра.
3.
ПРОБЛЕМИТЕ НЕ ЗАКЪСНЯВАТ
Нека погледнем
какво става след това. Личните и семейни проблеми за Самсон започват почти незабавно.
Още по време на сватбеното тържество към булката е отправена заплаха от
собствените ѝ роднини, които искат тя да издаде правилния отговор на гатанката,
с която ги предизвиква нейния съпруг за да не загубят облога. За да не предаде близките
си жената подхожда манипулативно с мрънкане, оплакване и укоряване към мъжа си.
„И
тъй, жената на Самсон заплака пред него, като каза: Ти само ме мразиш и не ме
обичаш. Предложил
си гатанка на ония, които са от хората ми, а на мен не си я казал… Но
тя плачеше пред него през седемте дена, в които ставаше угощението им. A на
седмия ден той и я откри, защото му бе много досадила и тя каза
гатанката на мъжете от хората си.“
(Съдии 14:16-17)
Самсон се поддава
и предоставя на жена си исканото, въпреки да знае в себе си, че това не е
правилно. Първоначално той оказва съпротива, отказва да разкрие тайната, но в
края на краищата, поради нейната настойчивост той се предава и „капитулира“. Резултатът
– тя извършва предателство и той претърпява загуба пред враговете си.
Тази ситуация ясно ни показва, че в битките, които ние ежедневно водим не
трябва да се отказваме от принципите, в които вярваме. Независимо, колко много
врагът проявява упоритост и продължава да ни досажда с манипулативните си
хитрини, ние трябва да сме силни и да отстояваме себе си и границите си. Господ
ни предупреждава за това в евангелието от Матей 5:37 „Но
говорът ви да бъде: Да, да -
Не, не. A каквото е повече от това, е от
лукавия.”
4.
ПРЕДАТЕЛСТВАТА
Интересен е
фактът, че същата тази жена извършва още едно предателство към съпруга си като
се жени за приятеля му.
„А
Самсоновата жена се омъжи за другаря му, който му беше приятел. “ (Съдии 14:20)
Само можем да си
представим каква болка е изпитал Самсон. Първо тя го предава на враговете му,
което е приемливо, донякъде заради отправената към нея заплаха. Макар че, Самсон
е изключително силен мъж и следователно проблемът можело да бъде разрешен с
гняв и надмощие - например той ядосан отива и убива 30 човека за да им вземе
дрехите и да плати дълга от загубата. Но втората измяна е по-жестока – тя става
съпруга на неговия приятел. Самсон е бил двойно измамен от неговата жена и от
най-близкия му човек. Това е двойна болка, едно е съпругата ти да ти изневери с
врага, друго е да го направи с приятеля ти. Хората, които не са преживели такава
ситуация само могат да предполагат, колко много боли от подобно двойно
предателство. Аз съм преминал през тази болка и тя ми костваше осем години в
мрака на наркотичната зависимост, но това е друга тема, така че нека да се
върнем на Самсон. След отчаяни опити да си върне любимата той се сблъсква с
опозицията на собствения си тъст, който е филистимец и разбира, че именно той е
в основата на извършеното към него предателство от жена му и приятеля му. Това
още повече го ядосва:
„А
Самсон им каза: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците като им
сторя и аз зло“
(Съдии 15:3)
Ставаме
свидетели на кървавата вендета между Самсон и филистимците – той опожарява
нивите им, а те убиват бившите му жена и тъст, което довежда до неговото
озлобяване:
„А
Самсон им каза: Щом правите така, аз ще си отмъстя на вас и само тогава ще
престана. И порази ги с голямо клане на длъж и на шир“ (Съдии 15:7-8)
Следва
нападението на филистимците над Юдея, чиито жители поради страха си от тях и
нежеланието им да имат проблеми, оказват съдействие на враговете си, връзват
Самсон и им го предават. Но, разбира се Самсон е супергерой, който Бог е благословил
с невиждана до сега физическа сила, благодарение на която къса въжетата с които
е вързан, взима първото нещо което му попада в ръцете, в случая една магарешка
челюст и избива 1000 човека.
Историята разкрива
поредица от предателства и отмъщения – първо жената на Самсон го предава и то
не веднъж, а два пъти последвани от коварната постъпка на приятеля му и подлостта
на тъста му. Но не това е краят, виждаме как юдеите извършват родствено
предателство чрез предоставянето на завързания Самсон на филистимците и финала е
кървава драма…
5.
ДЕМОНСТРАЦИЯ НА ВЪНШНА СИЛА И ВЪТРЕШНА СЛАБОСТ
Какво се случва
в живота на Самсон след това? Вероятно обхванат от личното си разочарование и
болка, злоба и желание за мъст към филистимците в следващия епизод ставаме
свидетели на следното:
„След
това, Самсон отиде в Газа, където видя една блудница и влезе при нея. И каза
се на газяните: Самсон доде тук. А те го обиколиха и цяла нощ седяха в засада
за него при градската порта и таеха се цяла нощ, като казаха: Преди да съмне
утре ще го убием. А Самсон спа до среднощ и като
стана в полунощ, хвана вратите на градската порта и двата стълба, та ги изкърти
заедно с лоста, сложи ги на рамената си и изнесе ги на върха на
хълма, който е срещу Хеврон” (Съдии
16:1-3)
В тази ситуация
виждаме, че Самсон макар външно да е невероятно силен, вътрешно е изключително
слаб. След като отива в Газа се сблъсква с една проститутка и без да му мигне
окото си ляга с нея. Следва публична демонстрация на силата на Бога, пред опонентите
му с изтръгването на градската порта, с която тича нагоре по един хълм, до
самия му връх. Голямо геройство, няма що! Да спиш с проститутка от вражеския
род и да се правиш на велик божи мъж пред опонентите. С други думи той им казва,
вижте колко велик божи мъж съм, аз имам силата и помазанието да правя чудеса и
знамения и да демонстрирам пред всички вас силата на Святия Дух в мен. Но не си
мислите, че имам само духовна сила, защото аз преспах и с една от вашите жени и
аз съм истински мъжкар. Както вече казах – голямо геройство, няма що…
6.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОВАЛ
Следващият
епизод от живота на Самсон е фатален за него и той отново възниква поради
дълбокия дефицит и разочарованието, които носи в себе си, проявени чрез слабостта
му към нежният пол.
„След това той залюби една жена в долината Сорик
на име Далила.” (Съдии 16:4)
През годините са създадени множество истории и легенди за любовта между супергероят
Самсон и фаталната жена Далила. Общото между тях е неоспоримият факт за
предателството на Далила и крахът на Самсон.
Какво се случва
всъщност и как се стига до това?
Отново ставаме
свидетели на проявата на вътрешна слабост от Самсон с поредното влюбване, като
се оказва в спалнята на жена. (Съдии 16:9). Тази ситуация се различава от
предходната по това, че сега той не предлага на Далила да се омъжи за него. Твърде
вероятно е, това да
е поради провала и последвалото разочарование от разтрогването на първия му
брак, но факт е, че Далила и Самсон не стават съпруг и съпруга. Но в самата
ситуация филистимците виждат нова възможност да се справят с кръвожадния си
враг, те предлагат солидна сума на любовницата му за да го предаде. Далила
разбира се, веднага приема офертата и предприема действия, тя го притиска с думи
и молби за да сподели личната си тайната на свръхестествената сила с която е
надарен. Самсон
напълно уверен в притежанието и мощта на дарбата си, започва да си играе с нея
и три пъти посочва несъществуващ източник на своята силата. Далила обаче и
трите пъти постъпва коварно, връзва го и вика враговете му да го хванат, но
супергероят с лекота къса въжетата и разбива филистимците. Тогава още
по-упорито, както и първата жена на Самсон, започва да настоява за истината:
„Тогава
тя му рече: Как можеш да казваш „Обичам те”, като сърцето ти не е с мен? Ето, тия три пъти ти ме
излъга и не ми яви в какво се състои голямата ти сила. И
понеже му досаждаше всеки ден с думите си и толкова
настояваше пред него, щото душата му се притесни до смърт и той
ѝ откри всичкото си сърце като и
рече: „Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз
съм Назорей на Бога
още от утробата на майка си. Ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли
от мене, та ще стана безсилен, и ще бъда като всеки друг човек”.
А
като видя Далила, че
и откри цялото си сърце, прати да повикат
филистимските началници, като каза: Елате и тоя път, защото той ми откри
цялото си сърце. Тогава филистимските началници дойдоха при нея, та донесоха и
парите в ръцете си. И тя го приспа на коленете си и
повика човек та обръсна седемте плитки на главата му. И тя
започна да го оскърбява. И силата му се оттегли от него. Тогава тя рече: „Филистимците
върху тебе, Самсоне“!
И
той се събуди от съня си и си каза: „Ще изляза както друг път и ще се
отърся“. Но той не знаеше, че Господ беше се оттеглил
от него.
И
тъй, филистимците го хванаха и избодоха очите му. И като го отведоха в Газа,
вързаха го с медни окови и той мелеше в тъмницата.” (Съдии 16:15-21)
Трудно ми е да започна коментарите си относно случката…
Какво изобщо си
е мислил Самсон, че ще стане като разкрие тайната си, след като Далила не веднъж,
а цели три пъти показва с действията си, че намеренията ѝ не са чисти и
определено не са продиктувани от любов. Как е възможно след тези три очевидни
доказателства за злите и намерения, великият божи мъж да е толкова глупав, че
да се подаде на същата женска манипулация, на която бе подложен и от първата си
жена, след което е претърпял ѝ първата си загуба от филистимците. Как е
възможно и в първото и в последното си поражение той да се хване в един и същи
капан, без да си е научил урока и да си е взел поуката. Как въобще е възможно
това???
Нямаме отговори
на тези въпроси, но пък можем да си направим изводи от конкретната случка.
Фактът, че
Самсон е бил Божия избраник не го е направило нито неуязвим за атаките на врага,
нито защитен от поражения. Може Бог да е бил с него и силата на Святия Дух да
се е проявявала, като през никой друг човек в историята, но липсата на изграден
божествен характер, го отвежда и до неговия крах. Претърпял е провали както в
личния си живот, така и в мисията си на божии посланик. Защото успехът за
царството на Бог и в личен план зависят и от човека, а не само от Господ с неговото
призвание и сила.
Понякога подобна божия сила може да бъде като нож с две остриета в човешките
ръце и вместо с нея да се стига до изцеление, да се започне с нараняване като
нарани първо себе си, после другите и последно да навреди на авторитета на Бога,
чийто представител е той пред човечеството на земята.
В случая, фактът че Бог е бил със Самсон и силата му е действала през него в
големи мащаби го довежда до място на фалшива увереност. Това е чиста проба
гордост, която е обратното на изискващото се смирение на характера на всеки
божии служител. Явно тази негова самоувереност го е заблудила, че винаги може
да разчита на божията сила в него, което го отвежда до небрежността и извършената
от него глупост описана в гореописаната ситуация. Самсон дори не е способен да
осъзнае мащабите на глупостта си до момента, в който не става твърде късно и не
се озовава в ръцете на врага си без никаква сила с която да им противостои.
Именно за това в Новият Завет апостол Петър предупреждава вярващите:
„Облечете смирението, защото Бог се противи на горделивите, а на смирените
дава благодат. И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви
възвиси своевременно…
Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля,
търсейки кого да погълне. Съпротивете се на него,
стоейки твърдо във вярата” (1
Петрово 5:5-9)
Ето, че Самсон отново
прави точно обраното на това, което съветва Божието Слово, както когато си взе
жена от рода на филистимците без да се съобразява с Тората, която дава заповедта
на израелтяните да не сключват брак с езичниците. Сега вместо да е трезвен,
буден и смирен под мощната ръка на Бога той е самоуверен, глупав и спящ на
коленете на Далила. Вместо да се съпротиви на опонентите си с твърдо стоене във
вярата той лежал безпомощен в скута на врага.
Наскоро чух един
мой приятел да коментира, че най-важното нещо е, не кой си ти, не какво правиш,
не колко сила и помазание имаш, не колко чудеса и знамения си преживял, не в
коя църква ходиш, а къде е позиционирана главата ти. Главата, в която се намира
знанието, мъдростта, разумът и опознаването и следването на Божието Слово и той
направи паралел с главата на Самсон положена в коленете на Далила, там където е
бил излъган, приспан и победен. Главата на апостол Йоан, която е била на
гърдите на Господ Йешуа по време на тайната вечеря, където е можел да чува
сърцето на Месията. Макар и двамата в края на живота си да са били затворници –
първият поради глупостта и гордостта си, а вторият заради смирението и
покорството си към Господ. Резултатът от позициите на тези две глави е, че
първият е завършил живота си сляп с избодени очи, а вторият с велико видение,
което остава в човешката история записано под името „Откровението на Йоан“,
последната книга на Библията.
На Самсон определено
му е липсвало необходимото смирение за да знае как да борави с божията сила и
да побеждава с нея в името на Бог. Това, което аз виждам е, че още от началото,
той вместо да започне да се смирява чрез търсене на Господ, започва да следва
собствените си амбиции. Вместо да търси Бога, търси жена, вместо да търси
водителството на Бог за господните битки, които трябва да води и да отвоюва
победи за божията слава той започва лична вендета с филистимците. Самсон се бие
с враговете си, но не заради копнежа си към Бога и желанието да изпълни волята
му, а заради собствената си амбиция за мъст, породена от омраза, произлизаща от
неговите вътрешни дефицити и разочарования.
И тук логично изниква въпросът, защо тогава в Новия Завет е наречен герой на
вярата?
7. СЛЕПОТАТА
Е ПРОГЛЕЖДАНЕ
Нека да погледнем
отново сцената, която представя неговото поражение:
„И
той се събуди от съня си и си каза: „Ще изляза както друг път и ще се
отърся“. Но той не знаеше, че Господ беше се оттеглил
от него.
И
тъй, филистимците го хванаха и избодоха очите му. И като го отведоха в Газа,
вързаха го с медни окови и той мелеше в тъмницата.” (Съдии
16:21)
Глупостта на
Самсон и необузданите му плътските страсти го отвеждат не просто до поражение,
окови и слепота, те го завличат в най-тъмното и най-окаяно човешко състояние,
много по трагично от това да е във вериги и с отнето зрение. Казва се, „че Господ се беше оттеглил от него, а той дори не го знаеше“. Не е ли това истинската трагедия? Триумфът на човешката
гордост е най-голямото му падение, а именно, мястото в което хората са без Бог,
своят Създател. Дори не е нужно човек да е физически сляп, окован и в тъмница,
ако е без Бог в живота си, той вече е сляп, окован от грехове и живеещ в
тъмнина, но най-тъжното е, когато човек не го осъзнава
и е в състояние подобно на Самсон без Бог, но без да знае за това.
Вярвам, че е за негово добро! Колкото ѝ това да изглежда като най-големия
му кошмар на Самсон много скоро му се е наложило да осъзнае факта, че Бог го
няма в живота му. За съжаление, както и при повечето от нас, той осъзнава това
по трудния начин. Непобедимият Самсон е победен! Този, който до сега е сразявал
с лекота враговете си е напълно сразен – избождат очите му, оковават го и го
хвърлят в тъмницата да мели зърно. Има една поговорка, която е валидна за Самсон,
тя гласи следното: „Дай на човека власт и сила и му гледай сеира.“. В неговата
история ние ставаме свидетели не на един и два от сеирите му. Когато силата и
властта от Бог са му отнети, тогава на сцената остава истинският Самсон.
Много често в живота, хората подобно на него се крият зад дарбите и
способностите дадени им от Бог. В сферата на изкуството виждаме големи творци –
музиканти, художници, актьори, танцьори, режисьори и мн. др., които се отдават
на звездния блясък заради своя талант. В историята виждаме велики воини, които благодарение
на способностите си са ознаменували победа в много битки и са се превърнали в национални
герои. Гигантските умове на учените през вековете са правили революционни
открития и са обръщали човешката история. Много успешни спортисти и бизнесмени
са донесли промяна в света с постиженията си. Но нека погледнем отвъд техните
дарби дадени им от Бог и да се вгледаме в човешкия им характер, в личния им
живот, в повечето от тях ще открием по един Самсон – велик и мощен, както в
собствените си очи, така и в очите на другите около него, но вътрешно слаб, нищожен
и неуверен с поредици от провали.
Какво да кажем ако погледнем в църквата на Бог? Пълно е с надарени от
Господа хора. Библията казва, че всички имаме специални способности и призвания
от небето, но колко са лидерите, които подобно на Самсон оперират със силата и
дарбите на Святия Дух за да се вижда в действията им великата божия сила. Какво
ще остане от тях ако тази сила им бъде отнета? Дали ще успеят да се докажат
като личности и да продължат да са солта и светлината на света? Дали ако не са „облечени“
със свръхестествена харизма те ще успеят да изявят славата на Бога в тоя свят,
ей така просто с богоугодния си и смирен характер?
Добри въпроси, нали?
Нека се върнем
към Самсон и неговата ситуация. Макар да изглежда сякаш човешката му личност е
напълно поразена, това което в случая е унищожено е гордостта и гигантското му
его. Именно този крах всъщност е истинският духовен възход на Самсон – неговото
поражение е ѝ неговото смирение! Неговата слепота –
неговото проглеждане!
В Новия Завет можем да разпознаем още подобни случаи. Разказът за Савел от
Тарс, който бил върл враг на първите християни, много религиозен човек, изключително
начетен, запознат с Тората на Бог, с голяма власт той е преследвал християните
и ги хвърлял в затвора. В едно от тези преследвания по пътя към Дамаск, той среща
не кой да е, а самия Месия-Йешуа, който му посочва, че е на погрешния „път“ и
че с преследването на християните, всъщност преследва самия себе си. Тази
съдбовна за Савел среща го оставя сляп и тогава той „проглежда“ истински и
вижда не само Господ, но и собствената си окаяност. В слепотата си той успява
да види, че не само в своите очи, но и в тези на хората е изглеждал изключително
вярващ и ревностен за Господ човек, но въпреки това Бог не е с него. Подобно на
Самсон и той е бил без Бог, но не го е знаел. Мислел си е, че Бог е с него само
защото е вярвал в Него и е имал голямо призвание, смятал е, че вижда ясно
нещата и ги държи под контрола си, докато не се оказва сляп и не проглежда
истински. Савел остава известен в историята, както апостол Павел, който е писателят
на 2/3 от книгите на Новия Завет.
Нашият Господ говори за тази слепота още и в евангелието от Йоан, като
казва на религиозно вярващите хора от
онова време:
„И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да
виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят. (…) Ако
бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате „виждаме“,
грехът ви остава. „ (Йоан 9:39-41)
Какво се оказва, че и Савел и Самсон, докато са си мислели, че виждат цялата
картина и че владеят положението чрез дадената им сила и власт, грехът им е бил
явен. Грехът на гордостта и голямото его!
Ето го сега великият супергерой Самсон окован в тъмницата, сляп и единственото
нещо, което можел да върши било да мели зърно. Ден след ден, седмица след
седмица, месец след месец той обикаля в кръг, тъпчейки на едно и също място
като хамстер във въртележка. Можем да предположим, че в тези моменти е
разсъждавал за собствения си провал и за изборите, които са го довели до него.
Вече нямало проявление на великата божия сила, нямало славни победи над
враговете на Израел, нямало прелестни красавици, които да се възхищават на
големите му мускули и на други части от тялото му. Великият Самсон бил съкрушен!!!
8. НАДЕЖДАТА
Тогава се случва нещо интересно.
„Но космите на главата му почнаха пак да растат
след като бе обръснат.“ (Съдии 16:22)
Тайната на силата на Самсон се криела в дългата
му коса, след като враговете му я отнемат те отнемат и силата му. Обръснали главата
му, но корените на косата му останали. Макар вярата му да била почти напълно
отнета, корените са все още там. Основата
на вярата и убежденията в неговия Бог все още били там, в умът му. Изведнъж
той открива, че косата му започва да расте отново, в което вижда нов шанс от
Бог, проблясва надеждата, че може би Бог не го е изоставил напълно и завинаги,
че може би грешката му е непоправима и още има шанс да приеме прошката на
Господ и да довърши божествената мисия. Там сред тъмнината на страданието си,
сред болката на оковите си, въртейки се в омагьосан кръг като хамстер във
въртележка той възвръща вярата си и се надява на удобен момент от Бога, в който
да приведе вярата си в действие.
Много често ние човеците се чувстваме по подобен начин, проваляли сме се не
веднъж и с право получаваме това, което заслужаваме или пък просто сме попаднали
в тъмница, били сме объркани, отчаяни и обезсърчени и сме се чудили дали още има
надежда за нас? Има ли прошка за големия ни провал? Има ли нов шанс, който Бог
би могъл да ни даде? Мисля, че този епизод от живота на Самсон ни дава
отговорите не тези въпроси.
Друга важна истина, която можем да извлечем от тази случка е житейския факт, че:
„Теготата (скръбта)
смирява човешкото сърце“ (Притчи 12:25) и „Бог избавя
наскърбения чрез скръбта му и чрез бедствие отваря ушите им.“ (Йов 36:16)
Ето още един превод на този стих,
който казва, че „трудните времена и
неприятностите са начин по който Бог може да ни привлече вниманието“ (CEV)
Много често, за съжаление и ние като Самсон, научаваме уроците си по
трудния начин, едва след като си изпатим и пострадаме. Но Бог е милостив!!! Всъщност
излиза, че именно бедствията в нашия живот могат да бъдат нашето най-голямо
благословение.
Защото, както е казал народът „По-добре късно, отколкото никога!“
9.
МЕСИАНСКО ПРОРОЧЕСТВО
Какво се случва нататък?
„И
филистимските началници се събраха, за да принесат голяма жертва на бога си
Дагона и да се развеселят, защото си рекоха: Нашият бог предаде в ръката ни неприятеля
ни Самсона. И когато го видяха хората
хвалеха бога си, казвайки: Нашият бог предаде в ръката ни неприятеля ни,
разорителя на земята ни, който е убил множество от нас. И когато се
развеселиха сърцата им, рекоха: Повикайте Самсон, за да му се подиграваме. И
тъй, повикаха Самсона от тъмницата, та стана за подигравка пред тях,
след което го поставиха между стълбовете на къщата .“ (Съдии 16:23-25)
Щастливи от победата си филистимците принасят жертва на своя бог Дагон,
като го хвалят и му благодарят за това, че е предал в ръцете им най-жестокия им
противник. Самсон е на показ пред враговете си, те го подлагат на подигравки и
унижения, те тържествуват и ние достигаме
до извода, че всъщност дяволът е победител в битката. Сякаш бог Дагон е
по-силен от Бог Йехова-създателят на вселената, защото в момента неговите
хора празнуват подлагайки на гавра и присмех избраникът на Бог.
Не е ли това
реална ситуация от нашия живот? Винаги като сме се провалили в нещо, върху нас
идва срамът и позорът, чувстваме се слаби и незначителни, неспособни да
направим каквото и да е за да ситуацията и да вървим от провал към успех, от
поражение към победа. Ако погледнем през тъмницата, в която сме попаднали ни се
струва абсолютно невъзможно да променим положението, в което сме. Много често
дори, предпочитаме да си стоим в тъмния ъгъл и в оковите, да си въртим въртележката
мелейки на едно място, като в омагьосан кръг. Защо? Защото знаем, че излезем ли
на светло ни очаква неодобрението и презрението от другите. Знам, че тогава
провалът ни става явен пред всички и е ужасно да се натоварим с тази тежест, с
това непосилно бреме и да понесем срама. По-добре е да си кротуваме и да си
ближем раните насаме, без никой да ни забелязва. Самсон е точно в този етап от живота,
където трябва да изпие чашата на срама до дъно. Не само, че е победен, окован,
ослепен и сломен, но цялото му поражение е извадено на показ пред света и той
трябва смирено да понесе цялото неодобрение и многобройните подигравки за
провала си. Това е моментът на неговото истинско смирение пред Бог и пред света,
това е и моментът, в който аз започвам да разбирам смисъла на стиха в Новия
Завет, където Самсон е споменат, като герой на вярата.
Защо ли? Ето защо. В книгата на пророк Исая (53:8,10) в от едно месианските пророчества
четем следното:
„Той беше угнетяван, но смири себе
си и не отвори устата си.
Както агне водено на клане и както овца, която пред стригачите си не издава
глас, така той не отвори устата Си…
Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на
печал…”
Макар това
пророчество да е изговорено за идването на нашия Месия и Спасител-Господ Йешуа,
стотици години след това, аз виждам месианско пророчество и в живота на Самсон и
това, което се случва с него много години преди това, в което виждам паралел между
него и нашия Господ. По сходен начин двамата са били угнетявани и унижавани, но
не са отворили устата си пред врага, подобно агнета водени на заколение. Както
Йешуа е бит, опозорен и изведен на показ пред целия свят на кръста на Голгота, така
Самсон е бил победен и показно оскърбен пред всички. Въпреки тези жестоки факти
Исая казва, че Бог
е благоволил в това.
В други стихове
от същата глава виждаме колко много случая със Самсон съответства на ситуацията
на нашия Господ.
„Той
бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал. И
както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян
бе и за нищо го не счетохме. Той наистина понесе печалта
ни и със скърбите ни се натовари. А
ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога, и наскърбен. Но Той беше
наранен поради нашите престъпления. Бит беше
поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието дакарваще нашия мир. И
с Неговите рани ние се изцелихме.“ (Исая 53:3-5)
Може да кажете,
ама как така? Самсон не е умрял за нашите грехове и ние нямаме изцеление в
неговите рани! Да, разбира се, в нашия живот това пророчество се е изпълнило
единствено чрез делото на Месията на кръста, там където Той изкупва греховете
ни чрез раните си, понася болестите и страданията ни за да можем чрез вярата в
Него да бъдем спасени и изцелени. Но за Израелтяните по времето на Самсон, това
пророчество се е изпълнило чрез него, защото тогава той е бил Божият избраник и
пратеник.
Исая казва: „Той бе презрян и отхвърлен от човеците.“. Не се ли
е случило същото и със Самсон? Първо бил презрян и отхвърлен от съпругата си и
приятеля си, след което израелтяните са го вързали и предали на филистимците, а
накрая жената, която е обичал също го връзва и предава, в ръцете на врага.
А сега нека да погледнем
случката до самия ѝ край за да разберем.
„На него е дошло
наказанието дакарваще мир. И с неговите рани има
изцеление.“
10. БОГ
ВИНАГИ ИМА КОМПЕНСИРАЩ ФАКТОР
„И
тъй, повикаха Самсона из тъмницата, та стана за подигравка пред тях, след което го поставиха между
стълбовете на къщата. Тогава Самсон каза на момченцето, което го държеше
за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи къщата, за да се
подпра на тях.” (Съдии
16:25-26)
Добре, да
обърнем внимание на друг интересен факт. Самсон вече е съкрушен пред Бога и
знае, че повече няма какво да губи, защото вече няма нищо. Вече през призмата
на смирението той започва да вижда нещата по различен начин. Въпреки че
ситуацията е същата, перспективата е различна. Преди е пречупвал всичко през
гледната точка на гордостта и егото си, а сега насочва погледа си към
смирението и Бога, това му представя една нова визия за нещата и му помага да разпознае
новата възможност, която Господ му дава за да поправи грешката си. Когато
усеща, че косата му отново расте той осъзнава, че Бог не го е изоставил въпреки
провалите му. Осъзнал е, че Бог, е Бог на втория шанс. Осъзнал е, че ако план „А“
е претърпял крах, сега има план „Б“! Защото план „А“ винаги представлява нашия „Аз“,
който винаги води до „Ада“, а план „Б“, е план „БОГ“, който винаги води до спасение за
нас! Част от този втори план е било едно малко на пръв поглед незначително момченце,
което едва ли някой, някога си е представял, че това малко момченце, при това
филистимче, може да е част от спасителния план на Господ, но ето че може.
Ролята му е била да води бившия супергерой за ръка, понеже е загубил своето
зрение и момчето поело ангажимента да бъде неговите очи. Това за мен означава,
че Бог винаги има компенсиращ фактор! Винаги когато план „А“ се провали, Бог
има план „Б“, винаги когато нещо важно липсва в нашия живот, Бог има
компенсиращ фактор. В живота
често ни се случват непредвидени неща и изпадаме в кофти ситуации и неприятни
обстоятелства. Понякога сякаш всичко около нас се срива и плановете и мечтите
ни се провалят напълно, но Бог често изважда доброто от там от където никой не
очаква, че е възможно да бъде извадено и на моменти изглежда, че е невъзможно
нещо хубаво се случи.
БОГ ВИНАГИ ИМА КОМПЕНСИРАЩ ФАКТОР!
В Библията могат да се видят много
случаи как Бог дава компенсация. Ще дам няколко примера. Първо ще посоча
ситуацията с Авел, който първородният наследник на Адам и Ева Каин убива, но Бог
им е дава друг син Сит, праотецът на Йешуа Месията!; когато Бог призовал Моисей,
който имал говорен дефект, да бъде пророк, той му изпраща неговия брат Арон за да
говори вместо него; дяволът е успял да убие децата на Йов, но Бог го благославя
с още повече деца; когато виното на сватбата в Кана Галилейска свършва и Господ
Йешуа, който е сред гостите разбира, че виното е свършило, извършва чудо и
превръща водата в още по-хубаво вино!
В крайна сметка Старият Завет е
компенсиран с Новия, закона с благодат, а Адам с Месия!
11. МАЛКИЯТ ГЕРОЙ
Какво се случва
след това:
„Тогава Самсон каза
на момченцето, което го държеше за ръката: „Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи
къщата, за да се подпра на тях.”
А къщата бе пълна с
мъже и жени. Tам бяха и всичките филистимски
началници и на покрива около три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсона,
като беше станал за подигравка. Тогава Самсон извика към Господа,
казвайки: „Господи, Иехова, помни ме моля и
подкрепи ме моля, само тоя път Боже, за да отмъстя поне еднъж на филистимците
за двете си очи.“
И Самсон прегърна
двата средни стълба, на които се крепеше къщата и опря се на тях, на единия с
дясната си ръка и на другия с лявата.
И рече Самсон: „Нека умра с филистимците“. И наведе се с всичката си сила и къщата падна върху
началниците и върху всичките хора, които бяха в нея. Така умрелите, които той уби при
смъртта си, бяха повече от ония, които бе убил през живота си.“
(Съдии 16:26-30)
Докато
прожекторите били насочени към гиганта Самсон, никой не предполагал, че чрез
малкото момченце е възможно Бог да извърши нещо. Всички погледи били впити в
бившия супергерой и всички виждали в него поражението на божия народ и
собствения си триумф. Но Господ подготвя своята победа чрез невзрачното малко
момченце, на което никой не обръща внимание. Реално погледнато огромният успех на
големия Самсон, не би бил възможен без „незначителната“ помощ от малкото
филистимче.
Често и ние сме в
ролята на това малко момче, мислим си, че сме прекалено малки и незначителни за
да зависи нещо голямо от нас. Смятаме, че само големите лидери са тези, които
могат да променят този свят и в крайна сметка, всички погледи са насочени към
тях, било по телевизията, социалните мрежи, зад църковните амвони. Дори не
можем да допуснем в умът си, че Бог може и чрез нас да донесе голяма промяна в
този свят. Мислим си, че единственият успех, който можем да имаме е просто да
вършим малки добри неща, като например да преведем сляп човек през улицата и
дори не можем да си представим, че този сляп човек може да е утрешният фактор
за промяната в този свят. Но този слепец може да е следващият еквивалент на
старозаветния Самсон или пък на новозаветния апостол Павел. Както вече споменах
двете истории са доста сходни, освен, че и на двамата им е било отнето зрението
за да прогледнат и до двамата е имало по един привидно малък, „незначителен“
герой, който им е помогнал да бъдат изтласкани в съдбата си. Ако за Самсон това
било малкото филистимче, то за Павел това е бил обикновен вярващ (като мен и
теб) на име Анании, на когото Бог е казал да отиде да се помоли за него за да
прогледне. Именно покорството на този човек, връща зрението на Павел, след
което той отива и променя света.
В една от
любимите ми книги „Колибата” от Уилям Пол Йънг, той казва следното:
„Тъй като ти си важен, всичко,
което правиш, е важно. Всеки път, когато простиш, вселената се променя. Всеки
път, когато протегнеш ръка и докоснеш нечие сърце или нечий живот, светът се
променя. С всяка добрина и с всеки акт на милосърдие Божиите цели са
постигнати. И нищо вече няма да е същото.“
Как можем да
знаем, дали утре и ние няма да сме в ролята на филистимчето или на Анании? А
как можем да знаем, дали няма да сме в ролята на Самсон или Павел?
ЗАТОВА ПРОСТО ТРЯБВА ДА СЕ ДОВЕРИМ НА
БОГА!
12.
ГЕРОЙ НА ВЯРАТА
Нека се върнем на историята за Самсон и да видим кулминацията. Вече смирен
до смърт, подобно на нашия Месия, за който се казва че „смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже
смърт на кръст.” (Филяпяни
2:8), нашият герой
виква към Бога, отправяйки последната си молитва: „Тогава
Самсон извика към Господа, казвайки: Господи, Иехова, помни ме, моля и подкрепи
ме моля, само тоя път Боже, за да отмъстя поне еднъж на филистимците за двете
си очи. “ (Съдии
16:28)
Самсон моли Бог за
последен път да го подкрепи за да унищожи враговете си и да изпълни това, за
което е бил призован. Макар, че изказът му е типично в негов стил и молбата му отново
звучи като желание за лично отмъщение има нещо по-различно в думите му „за да отмъстя поне еднъж на филистимците
за двете си очи.“ Беше
отмъщавал на враговете си многократно, как така сега казва „поне веднъж да отмъстя“? Вярвам, че този път той е имал предвид,
поне веднъж победата да е за славата на Бога, а не заради собствената му персона.
Преди каузата му е била подобна, но гордостта му е изисквала винаги той да е
големият герой, сега вече има решение да жертва себе си в името на великата
божия мисия, за която е бил създаден. Вече не иска да е великият храбрец, а всичко,
което иска е да изпълни докрай мисията на живота си.
„И
рече Самсон: „Нека умра с филистимците“. И
наведе се с всичката си сила и къщата падна върху началниците и върху всичките хора,
които бяха в нея. Така умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от
ония, които бе убил през живота си.“ (Съдии 16:30)
Каква огромна разлика в думите на сегашния Самсон от думите на предишния:
„А Самсон им каза: Този път ще бъда невинен
спрямо филистимците като им сторя и аз зло“ (Съдии 15:3)
„А Самсон им каза: Щом правите така, аз ще си отмъстя
на вас и само тогава ще престана. И порази ги с голямо клане на длъж и на
шир“ (Съдии 15:7-8)
сегашния: „Нека
умра с филистимците“
Разликата е
голяма, различно е неговото отношение. Преди е мислел само за себе, ето и
стиховете, което го потвърждават:
„Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери. Сега
прочее, вземете ми я за жена.“ (Съдии
14:2)
„След това, Самсон отиде в Газа, където
видя една блудница и влезе при нея.“ (Съдии 16:1)
„След
това той залюби една жена в долината Сорик на име Далила.” (Съдии 16:4)
То сега говоренето му е призив:
„Господи,
Иехова, помни ме моля и подкрепи ме моля…“
(Съдии 16:28)
Вярвам, че от
егоистичния и влюбен в себе си женкар, Самсон се е превърнал в предопределения от Бога герой
на вярата. Плати висока цена с личната си болка и непоносимо страдание, но достигна
до момента на смирение и да бъде това, което е трябвало да бъде. В крайна
сметка, макар и не според план „А“, но според план „Б“ той успява да завърши
мисията си и да срази враговете на божия народ. Триумфът му се състои в
неговото смирение, но той е много по-голям и славен отколкото всичките му
победи взети заедно в състояние на гордост и на егоизъм.
Ако се върнем на пасажите от месианското
пророчество на пророк Исая, ще видим части от Самсонивия живот, които на финала
също са пророчески преобрази за бъдещото спасително дело на Месия.
„Затова
ще Му определя дял между великите. И Той ще раздели користи със силните, защото
изложи душата Си на смърт” (Исая
53:12)
Тук откриваме и отговора на въпроса, защо Самсон е един
от героите на вярата, споменати от автора на книгата Евреи в Новия Завет, който
казва следното:
„И какво повече да кажа? Защото
не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсон…“
(Евреи 11:32)
Ето че за
разлика от него, на мен ми се намери време да ви разкажа за Самсон. Дано да ви
е било интересно!
Текст: Иво Орешков
Редакция: Тинка Николова
P.S. Ако предпочитата да гледате или слушате това послание в YouTube, ето видео записa:
