Що е то толерантност и има ли тя почва у нас?

   От Иво Орешков

Наскоро ми задаваха въпроси, дали съм толерантен към различните?
Обвиняваха ме, че съм хомофоб, само защото съм нарекъл някои грозни неща с истинските им имена. Според тях е трябвало да ги кажа по по-толерантен начин, с по-модерни термини.
Но аз си задавам въпроса, трябва ли да обличаме нещо грозно с обвивката на хубавите думи?
И от цялата тази работа извода, който много хора си направиха за мен е, че съм един изключително нетолерантен човек, който мрази различните хора и ги обижда.

Аз обаче виждам себе си по различен начин! Ако трябва да се определя сам, то аз съм един толерантно – нетолерантен тип!

Какво означава това?
Нека си поговорим за толерантността.

Сега, в днешния еманципиран свят на този нов 21-ви век е модерно да се говори за толерантност. Постоянно чуваме: бъдете толерантни, бъдете толерантни…
Но какво всъщност е толерантността?

За мен тя е един изключително неразбран от повечето хора термин, който се размахва като сабя от днешните либерали и се развява като байрак от широко скроените демократи. Размахва се в името на любовта! 
Но аз мисля, че за да осъзнаем истинското значение на думата „толерантност“, трябва да го погледнем в контекста именно на думата „любов“. Трябва първо да си изясним какво е любовта към различните, за да можем да си отговорим правилно на въпроса, дали сме толерантни към тях.
  И ако ще говорим за любов, трябва да погледнем първоизточника на любовта. Аз вярвам, че това е Бог! Библията ни казва недвусмислено, че Бог е любов. Следователно, ако ще коментираме какво е любовта, това трябва да е в контекста на Бог, който е Любов. Само че освен Любов, Бог е и Истината! Тези два термина са характеристики на едно и също Същество, познато на човечеството с името - Исус Христос.

И понеже започнах този текст с обвиненията към мен в нетолерантност, хомофобия и липса на любов към различните, за това ще дам пример със себе си.

Аз обичам различните!
На някои от тях симпатизирам и им се кефя. Докато други от тях абсолютно ме отвращават с действията и поведенията си. Но мога с ръка на сърцето да кажа, че не мразя нито един от тях и съм готов да помогна на всеки, стига да имам възможността за това.
Следователно към човешките същества, аз се определям като толерантен, именно защото имам любов към тях.
Но това, че ги обичам достатъчно ли е, за да се нарека толерантен? Аз мисля, че за да е истинска една толерантност, към любовта трябва да се добави и истината. Защото без нея, любовта ще е половинчата, следователно и толерантността ще е фалшива.
Тогава къде е границата?
Въпреки, че обичам всички хора и ги приемам с всичките им различия, аз не съм толерантен към поведението, характера и делата на много от тези различни хора. Това са поведението, характера и делата, които Бог (който е Любов) в Библията категоризира като грях и зло. И ако Бог, който е Любов е нетолерантен към тези неща, то и аз не искам да съм толерантен!!!
А причината за това Бог да не е толерантен към злото е, че грехът работи срещу хората. Но Бог обича хората! Следователно Бог мрази това, което би ги довело до крах и смърт.

И за да бъда разбран по-лесно, ще илюстрирам това със следният пример от живота си.
Ще дам за пример наркоманите, но нека те да символизират всички „различни". Нека в случая примерът с наркоманията да се разбира и за всеки друг грях и зло.
Аз обичам наркоманите! Обичам ги защото самият аз навремето бях наркоман за цели 8 години. Това, разбира се, само по себе си не е причина да обичам тези хора. Навремето, въпреки, че бях един от тях, не само че не ги обичах, но изобщо не ги  харесвах. Защо ли? Ами, защото това са едни долни същества, за които единственото важно нещо на този свят е да се надрусат. И за да постигнат тази цел, те са готови на всичко – да те предадат, да те излъжат, да те измамят, да те ограбят, да те прецакат по всевъзможни долни начини, само и само за да задоволят егоистичната си наркоманска нужда от поредната доза. И това е, без значение дали си им майка, баща, брат, сестра, роднина, близък, приятел или обикновен непознат. Скрупули там не съществуват! Абе с две думи, няма много за обичане в тези хора.

Аз обаче ги обичам! И причината за това е, че в някакъв момент от живота ми, същата тази Личност, която споменах по-горе, дойде и ми даде Любовта си. Срещата ми с Бог, който е Любов, напълно ме промени.

И сега, вече 14 години съм посветил живота си, в това да помагам с каквото мога на наркоманите. Обаче продължавам да не ги харесвам! Нямам предвид тях като личности, а характера, поведението и делата им. Към личностите на наркоманите съм изключително толерантен. Даже някой път жена ми, ми се чуди как мога да им отделям толкова много време, търпейки глупостите и простотиите им. А бедна ви е фантазията колко много наркомански простотии съм изтърпял за тези 14 години.
Така че повярвайте ми, толерантен съм към тях! Имал съм търпението към тях досега и смятам да продължавам да го имам.
Но съм крайно не толерантен към греха и злото в характера, поведението и живота на тези хора. И ако наистина искам да им помигана, то мой дълг е да им казвам истината и да конфронтирам греховните им поведения и дела. Защото именно те са ги довели до това дередже. И ако искат да се променят и да станат нормални и добри хора, ще трябва да чуят истината за себе си, ще трябва да я приемат и след това да работят с нея за да може да променят себе си и живота си към по-добро.
И това, че съм толерантен към тях не означава, че съм съгласен с дрогата, която друсат, защото именно тя ги убива. Не означава, че съм съгласен с кражбите им, лъжите им, манипулациите им и с целият пакет от схеми и грехове, които тези хора вършат. Ако наистина ги обичам, аз съм длъжен да им казвам истината! Ако не конфронтирам злото в тях, това означава да оставя то да ги погуби, не само на този свят, но и за вечността.

Защото Любовта трябва винаги да върви ръка за ръка с Истината. Любовта не е толерантност към злото, тя трябва да мрази злото! Любовта и Истината трябва да са като един чифт обувки. Любов без Истина е зло. Истина без любов също е зло.

Следователно моето определение за толерантност е, че тя може да е истинска, само ако е на основата на Любовта и Истината!

Толерантност само с любов, но без истина, е фалшива! Това е като да ходиш по улицата само с едната обувка на иначе изключително скъп чифт обувки, струващ хиляди долари. Колкото и да е скъпа, колкото и да е маркова, колкото и да е красива тази обувка, ако ти ходиш по улиците само с едната, ще изглеждаш нелепо идиотски. Ето така ми изглежда на мен толерантността на днешните либерали и леви демократи, които приемат различните, но не им дават истината! Защото най-вероятно е самите те да я нямат в себе си.

Всичко казано до тук ще звучи абстрактно, ако не конкретизирам някои от основните грехове в човешкото поведение и дела, към които не съм толерантен. Но преди да го направя искам да изтъкна факта, че всички ние, като човешки същества сме несъвършени. Ако някой се смята за съвършен, ще се радвам да се запозная с него. Но, ако сме честни със себе си и с другите, всеки от нас би признал този неоспорим факт – несвършени сме! И тук идва въпросът, нима нашите несъвършени качества изразени в поведението и делата ни, не предполагат съществуването на съвършен морален стандарт? Как иначе бихме знаели, че сме несъвършени? Нима всичко това не предполага, че ние като несъвършения човешки същества имаме Създател със съвършен морал и знание? Иначе, спрямо какво измерваме нашето несъвършенство?
А аз смея да твърдя, че нашият Създател – Бог, е самата дефиниция за съвършенство! Следователно Той е единственият правилен критерий за добро и зло. И ние, като несвършени същества, би трябвало да сверяваме часовниците си именно с Неговите морални стандарти. В противен случай или ще трябва да претендираме за съвършенство или просто ще бъдем заблудени и объркани в критериите си.

И тъй като Бог е бил така добър да не ни остави в неведение, а да ни достави информация по въпросите за добро и зло, за правилно и грешно, като чрез свои верни човеци, всичко това е записано в Неговото вечно Слово, Библията! Именно позовавайки се на информацията от нея ще изредя някои от нещата, които Бог определя като зло и грях. Това са нещата, към които Той не е толерантен, следователно и аз също не съм:

- Убийство (в това число агресия и нараняване на хора)
- Лъжи (в това число и всякакви измами)
- Кражби (в това число влиза и корупцията)
- Изневяра
- Всякакъв вид сексуална неморалност, като безразборен секс, педофилия, хомосексуализъм и лесбийство, кръвосмешения, содомия и т.н.
- Идолопоклонство,  религии и секти (това е вяра и поклонение към други богове освен към истинския Бог и следване на религиозни учения, които противоречат на християнското учение на Господ Исус Христос.)
- Всякакъв вид окултизъм – магьосничество, гадаене, врачуване, баене, говорене с мъртвите, медитации, викане на духове, жертвоприношения, екстрасенси и още много подобни практики.
- Наркомания, алкохолизъм и използване на всякакви вещества, водещи до пристрастяване.

Още много неща могат да се добавят в списъка на злото, към което не съм толерантен, но ще спра до тука. А ако някой иска да научи повече от Истината на Бога, за да бъде обективен в преценките си спрямо добро и зло и да може да отсъжда към какво трябва да бъде толерантен и към какво не трябва, но не според собствените си несвършени възгледи, а според стандарта на съвършеният Съзидател,  може сам да се поинтересува и да потърси тази информация в Библията. Тя е достъпна за всеки и според думите на нашият Господ Исус Христос записани в Евангелието на Йоан глава 17, стих 17,  тя е Истината!

 13 КАДЪРА ОТ СВЕТА НА НАРКОТИЦИТЕ

(публично представяне и дискусия)

На 9 март, имах удоволствието да представя фотографиите си – 13 КАДЪРА ОТ СВЕТА НА НАРКОТИЦИТЕ, които са реална визуализация на последствията от употребата на наркотични вещества. Организирах събитието специално за групата за взаимопомощ „Изход“, чийто основател съм аз. На срещата-дискусия присъстваха още и близки на хора със зависимости. Поради характера на сбирките и естеството на работа със зависими и запазване тяхната анонимност, снимките не отразяват тяхната самоличност.

Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“. 

 13 КАДЪРА ОТ СВЕТА НА НАРКОТИЦИТЕ

 
















Снимки: Иво Орешков

Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“. 

Казвам се Иво Орешков и съм професионален фотограф. Това е сега, но някои ме помнят от преди 24 години, като човек в плен на наркотичната зависимост, болест от която успях да се измъкна, да се радвам на живота и да изградя кариера. Но каквото и да правя, една от мисиите на моя живот е да протягам ръка на хора, които са се свързали с наркотиците и не намират път към по-добър живот.

Представям ви 13 снимки от апартамента на мой приятел, който познавам от времето, когато и самият аз употребявах наркотици. Фотографията е моят начин да ви покажа как живее един зависим. Чрез нея се надявам за по-ясно разбиране на живота на тази група хора, такъв какъвто го описва и Радек Йон в „Мементо“:  

„Светът на наркоманите – свят със свои неумолими закони. Свят, населен с блуждаещи сенки и живи мъртъвци. Свят на социална, интелектуална, психическа и физическа деградация. Свят, в който кражбите, престъпленията, експериментите с лекарства и вещества, самоубийствата и нелепата смърт на младежи са нещо обикновено. Свят, в който няма ден и нощ, сезони и години, а само кошмарен кръговрат на наркотичен транс и търсене на поредната доза.“

Домът, който виждате на снимките е на човек, който повече от 30 години е с тази коварна болест – зависимостта. Това е видимо, но се вглеждам навътре и разбирам, че към него Бог е проявил огромна милост. Той е човек заклещен в капана, но е ѝ човек от този свят, в който всички ние, той също се нуждае от една протегната ръка, приемане и любов. Не показвам лицето му, то е скрито за да съхраня неговото достойнство. Всеки кадър е запечатал тъжната реалност от живота на един зависим. Въпреки това аз вярвам, вярвам, че Изход винаги има!  

Защо вярвам ли?

Вярвам, защото водех сходен живот, бях в идентична атмосфера. Моята душа също изглеждаше толкова брутално разбита и окаяна под въздействието на наркотиците. В светът ми нямаше надежда, властваше единствено болката, тъмнината и нищетата. Но съвсем ясно помня и деня, в който една ръка се протегна към мен, после още една и още една и светлината превзе мрака и аз започнах да живея, започнах да правя избори, започнах да поемам отговорност, започнах да изпитвам радост.  

След време избрах за своя мисия да достигам колкото се може повече хора под властта на наркотичната зависимост, да им покажа, че друг живот съществува и че трябва да се борят за правото си в обществото, защото то е тяхно. Днес аз на свой ред протягам ръка на хора със зависимости за да излязат от тъмнината. Днес аз влизам в техните „бърлоги“ и им казвам, че смисъл има, че любовта съществува, че могат да се измъкнат, че заслужават да имат достоен и щастлив живот, който сами да градят. Доколкото зависи от мен, бих направил, каквото е по силите ми за да помогна на моя приятел да се излекува, да промени битието си и средата в която живее. Причината е една единствена – всеки заслужава да намери Изход!

P.S. След преживяната Ковид пандемия и нейното отминаване, моето желание е да насоча вниманието към наркотичната пандемия, която от години вилнее, разраства се и сее смърт. Истината е, че наркотиците са отнели много повече човешки животи от Корона вируса. Хората страдащи от болестта на наркотичната зависимост нямат пълноценен и истински живот, те са в постоянно в омагьосания кръг на своето съществуване в търсене за поредната доза.

Изход обаче има!

 

Мисия „Изход“ – всеки четвъртък от 19:00 ч. на ул. „Веслец“ 26 в София провежда срещи за взаимопомощ насочена към зависими. Всеки, който се бори с този проблем и търси изход е добре дошъл!

Събитието се осъществи благодарение на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria.

Сватба в керамично ателие с рок банда забиваща от гаража.

Миро и Кая - 24 септември 2022 - Чехия

Фотография и текст: Иво Орешков

Сватбен фотограф съм от 13 години. Снимал съм стотици сватби – от малки, скромни и обикновени до пищни, високобюджетни празненства. Виждал съм почти всичко, което човек може да си представи за една сватба, но признавам, че сватбата на моя приятел Миро, остави незабравими емоции в мен. Какво, толкова ми хареса в нея ли? Ще разкажа и покажа.

Миро-Русия е мой съученик от художественото училище в Троян, което завършихме преди 30-тина години. Правили сме много щуротии с него, някои от които са забавни за разказване, а други изобщо не са за хвалба... Но това е друга тема… Приблизително от 20 години Миро живее и работи в Чехия, в китното селце Дръновице, в близост до град Бърно. Името се вряза в паметта ми понеже моето родно село е Дреновец, така че нямаше как да не запомня чешкия му еквивалент. Регионът е известен с поддържане и почитане на традициите в керамичното изкуство и съвсем естествено Миро има собствено ателие, в което пламва и любовта между него и чешката  му колежка – Кая. Именно тяхната сватба бях поканен да снимам, а тя се състоя не къде да е, а в същото това ателие, където двамата са се влюбили един в друг. Миро ми се обади с предложението да пътувам до Чехия за да бъда фотограф на тяхната сватба. Аз се колебаех дали да приема, тъй като само ден преди това имах ангажимент да снимам важна женитба в София. Не, че съществуват по-важни и по-маловажни сватби, защото за всяка младоженска двойка, тяхната сватба е най-значима. В случая задачата ми беше да запаметя  сватбения ден на дъщерята на моя шеф и приятел Влади Балевски, а за мен тя беше много важна. На това се дължеше моето двоумение дали да приема предложението на Миро и да заснема сватбата му в Чехия. В крайна сметка се съгласих и резервирах самолетни билети за мен и моята съпруга до Виена, оттам щяха да ни посрещнат общи приятели и с кола да се придвижим до чешкото селце в близост до Бърно.

И така, ето ме в Чехия, въоръжен с фотоапарати и обективи, готов за купон. Вечерта преди самото събитие научих подробностите за сватбата, която Миро с подкрепата на близки и приятели организирал сам – от посрещането на всички гости от чужбина и грижата за цялостния им престой в Чехия, до приготовлението на терена за женитбата, която щеше да се състои в керамичното му ателие, подготвено за купон. Беше измислил всичко ОТ – ДО! Това, което най-много ме впечатли у него, е че не го чух дори един път да измрънка или да се оплаче от напрегнатия процес свързан с подготовката и организацията на партито.

Но нека продължа разказа си придружен от снимки.

МЯСТОТО

Сцената за сватбения ден беше керамичното ателие на Миро, намиращо се в китно чешко селце и превърнато от самия него в място за пищен празник.

ПОДГОТОВКАТА

Самата сватба не започна от ателието, а от дома на бъдещото семейство, където и двамата се подготвяха за най-важния ден. Голямата и първа изненада за мен беше, че булката и младоженецът имаха еднакви прически. Признавам си, не бях виждал подобно нещо на едно от сватбените тържества, на които съм бил не само фотограф, но и гост. Вероятно се досетихте, че за да имат идентични фризури и двамата са с дълги коси. За символ на тяхната женитба бяха избрали памука, който елегантно бе вплетен къдриците им, което наистина беше впечатляващо.

РИТУАЛЪТ

Настъпи моментът, в който младоженците да изрекат заветното ДА. За свещения ритуал бяха избрали едно невероятно красиво място в гората със сантиментална стойност за тях. Предходния ден бащата и брата на Миро бяха окосили тревата за да осигурят достъпност и комфорт за гостите и свидетели на церемонията. Сватбеният ритуал водеше не кой да е, а самият „пане старост“, както се казва на чешки „господин кметът“.

РОМАНТИЧНА ПРИКАЗКА

След заветното „ДА“, младоженците отделиха време за романтични, портретни снимки, само за тях. Снимки, които отразяват любовта им, която е способна да спре времето, именно този интимен миг, двамата искаха да запечатат за вечността, за да може следващите поколения да го усетят и станат част от него. Снимките започнаха от арката в гората, която за тях има сантиментална стойност. Нали не си представяте една романтична, горска приказка без коне? Не, разбира се! Тогава, като подарък от Бога за младоженците („случайно“) от гората изникнаха две момичета яздещи прекрасни коне, които с радост предоставиха на влюбената двойка за малко снимки. 

След като Бог ни подсигури коне за снимките, остана въпросът, ще бъде ли все пак истинска една приказка без замък? Разбира се, че не! И слава Богу, че в Чехия селата нямат нищо общо с българските, там почти във всяко селце има старинен замък, притежаван някога от местен владетел. И ето ни нас на снимки в най-близкия замък.

КУПОНЪТ

Купонът започна още в ранния следобед в двора на ателието, където всичко беше приготвено за празненството – от невероятно вкусни ястия до машина за наливна бира, която всички уважиха. Булката и младоженецът бяха приготвили подаръци за гостите, ръчно изработени от тях чаши с изображение на емблемата на тяхната сватба – памукът. Случи се и нещо много нетипично, което аз лично за първи път виждах на женитба. Тортата не беше само една, а бяха цели три, собственоръчно направени от булката, които бяха разрязани още преди започването на тържеството (за разлика от обичаите в България и не само, където тортата, обикновено се реже на финала). Освен, че ритуалът по „хвърлянето“ на булчинския букет също се случи преди празненството, необичайното беше, че младоженката не го хвърли към неомъжените девойки, но тя застана със затворени очи и вдигнат букет, а всички момичета с танцови стъпки се въртяха около нея, завързани с лентички към букета. Булката издаде команда кога да спрат танца и всеки път режеше по една лентичка, докато накрая, последното останало момиче, спечели букета и както се знае, това предвещава че тя ще е следващата невяста.

РОМАНТИЧНАТА ПРИКАЗКА ПРОДЪЛЖАВА

Едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на един сватбен фотограф като мен е фактът, че младоженецът беше предвидил специално време за снимки по залез слънце, само на тях двамата с булката. Оставихме гостите да се забавляват и се отправихме към високия хълм над селото, където младото семейство многократно се е наслаждавало на красивите чешки залези. Там бяхме посрещнати от типични селски сцени – стадо крави и бали със сено. За мен като фотограф това беше един добър декор за снимки и веднага позиционирах младоженците сред него, като не спирах са повтарям „тук ще станат страхотни снимки, все едно сме на село“, а те през смях ми отговаряха „ами ние сме си на село“. 

КУПОНЪТ ПРОДЪЛЖАВА

След романтичния залез и селската идилия се завърнахме в ателието, където купонът тепърва щеше да ескалира. Младоженецът си наля една бира и извади печеното от керамичната пещ, в която се беше пекло цяла нощ. Въпреки, че аз бях с болки в гърлото, си казах „не мога да дойда на сватба в Чехия и да не опитам от прословутата чешка бира“ и взех, че и аз си налях една. На партито пристигна и самият „пане старост“, т. е. господин кметът, който също си наля биричка. Всъщност на вечерното парти едва го разпознахме тъй като беше захвърлил официалния костюм с чешкия трибагреник и изглеждаше като истински местен шериф с каубойския си елек и шапка. 

Освен всички вкусни ястия на поляната в двора имаше огнище с приготвени шишове и различни наденици, така че хората, които се греха на огъня (в края на септември нощите са доста хладни) да могат да си пекат и наденички. 

В гаража на двора забиваше местната рок банда, а дансингът беше самата поляна. В по-късните часове, когато те приключиха с жиците и рокендрола, купонът се пренесе вътре в ателието, където на позиция бяха диджеи с грамофони. Звездата на вечерта беше бащата на младоженеца, който владееше дансинга, буквално от началото на празненството и по нищо не отстъпваше на младите, а напротив. Когато си тръгвахме от партито в малките часове на нощта, той продължаваше да танцува и да се забавлява на този важен ден за сина му, а и за него самият.

P.S. Най-интересното е, че на следващата сутрин, след хубавата чешка бира, болките в гърлото бяха напълно изчезнали!