13 КАДЪРА ОТ СВЕТА НА НАРКОТИЦИТЕ
Снимки: Иво Орешков
Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Казвам се Иво
Орешков и съм професионален фотограф. Това е сега, но някои ме помнят от преди
24 години, като човек в плен на наркотичната зависимост, болест от която успях
да се измъкна, да се радвам на живота и да изградя кариера. Но каквото и да
правя, една от мисиите на моя живот е да протягам ръка на хора, които са се
свързали с наркотиците и не намират път към по-добър живот.
Представям ви 13
снимки от апартамента на мой приятел, който познавам от времето, когато и самият аз
употребявах наркотици. Фотографията е моят начин да ви покажа как живее един
зависим. Чрез нея се надявам за по-ясно разбиране на живота на тази група хора,
такъв какъвто го описва и Радек Йон в „Мементо“:
„Светът
на наркоманите – свят със свои неумолими закони. Свят, населен с блуждаещи сенки
и живи мъртъвци. Свят на социална, интелектуална, психическа и физическа
деградация. Свят, в който кражбите, престъпленията, експериментите с лекарства
и вещества, самоубийствата и нелепата смърт на младежи са нещо обикновено.
Свят, в който няма ден и нощ, сезони и години, а само кошмарен кръговрат на
наркотичен транс и търсене на поредната доза.“
Домът, който
виждате на снимките е на човек, който повече от 30 години
е с тази коварна болест –
зависимостта. Това е видимо, но се вглеждам навътре и разбирам, че към него Бог
е проявил огромна милост. Той е човек заклещен в капана, но е ѝ човек от този
свят, в който всички ние, той също се нуждае от една протегната ръка, приемане
и любов. Не показвам лицето му, то е скрито за да съхраня неговото достойнство.
Всеки кадър е запечатал тъжната реалност от живота на един зависим. Въпреки това аз вярвам, вярвам, че Изход винаги има!
Защо вярвам ли?
Вярвам, защото
водех сходен живот, бях в идентична атмосфера. Моята душа също изглеждаше
толкова брутално разбита и окаяна под въздействието на наркотиците. В светът ми нямаше надежда, властваше единствено болката, тъмнината и нищетата. Но съвсем ясно помня и деня, в който една ръка се
протегна към мен, после още една и още една и светлината превзе мрака и аз
започнах да живея, започнах да правя избори, започнах да поемам отговорност,
започнах да изпитвам радост.
След време избрах
за своя мисия да достигам колкото се може повече хора под властта на наркотичната
зависимост, да им покажа, че друг живот съществува и че трябва да се борят за
правото си в обществото, защото то е тяхно. Днес аз на свой ред протягам ръка
на хора със зависимости за да излязат от тъмнината. Днес аз влизам в техните „бърлоги“ и им
казвам, че смисъл има, че любовта съществува, че могат да се измъкнат, че
заслужават да имат достоен и щастлив живот, който сами да градят. Доколкото зависи от мен, бих направил, каквото е по силите ми за да
помогна на моя приятел да се излекува, да промени битието си и средата в която живее. Причината е една единствена – всеки
заслужава да намери Изход!
P.S. След преживяната Ковид пандемия и нейното отминаване, моето желание е да
насоча вниманието към наркотичната пандемия, която от години вилнее, разраства се и
сее смърт. Истината е, че наркотиците са отнели много
повече човешки животи от Корона вируса. Хората страдащи от болестта на наркотичната зависимост
нямат пълноценен и истински
живот, те са в постоянно в омагьосания кръг на своето съществуване в търсене за поредната доза.
Изход обаче има!
Мисия „Изход“ – всеки
четвъртък от 19:00 ч. на ул. „Веслец“ 26 в София провежда срещи за взаимопомощ насочена към зависими. Всеки, който се
бори с този проблем и търси изход е добре дошъл!
Събитието се осъществи благодарение на
Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria.
