oreshkov

Фотографска равносметка на пътешествията през 2023
                                          
                                  Иво Орешков

2023-та беше една изключително благословена от Господ година от към пътешествия по света. В рамките на 12 месеца с моята съпруга, успяхме да посетим 3 страни в 3 различни континента - Бразилия в Южна Америка, Израел в Азия и САЩ в Северна Америка. Ще се опитам със снимки и кратки текстове да разкажа за тези приключения.

Да започваме!

1-ва част - АМАЗОНИЯ

Годината стартира с дълъг презокеански полет до амазонската джунгла в Бразилия. След смяната на цели три полета, ние се озовахме в град Манаус от където започна нашето приключение. Посрещнаха ни организаторите на екскурзията – пътешественикът Филип Лхамсурен и фотографът Румен Койнов. Филип е третият човек в света прекосил сам амазонската джунгла в рамките на 6 месеца. 
Манаус е столицата на бразилския щат Амазонас. Пристанището му е в близост до мястото, където двете гигантски реки Рио Негро и Солимойс се сливат в едно за да образуват най-голямата река в света – Амазонка.

Ето няколко кадъра от пристанището и живота в града.

Голям процент от живота на града се върти около реката, а рибата е сред основните средства за препитание. Една от най-вкусните е гигантската, 4 метрова риба Пираруку (известна още като Арапайма), чието филе може да се купи от пазара, както и други всевъзможни видове, за които тук в Европа дори не сме чували. Също така голяма част от живота в Манаус се случва на улицата.

Огромно впечатление там, ми направи силната вяра на хората в Господ Исус Христос (или Жезус Кристо, както те го наричат на португалски). Дори самото ни корабче, с което плавахме цяла седмица по Рио Негро, носеше името "Jesus Cristo 1". А най-много бях впечатлен от това, че дори и бездомниците в града, вечер преди да заспят на уличните пейки си четат Библията. Ето на това аз му казвам вяра!
За нас всички тези дребни детайли означаваха знак и послание от Бога, че Той е с нас на това пътешествие и то е благословено от Него.

Пътуването ни по реката започна от място наречено „Meeting of Waters“ (Среща на води), където се събират двете огромни реки Рио Негро и Солимойс за да образуват най-голямата в света река – Амазонка. Чрез това сливане се получава явление, в което тъмните води на Рио Негро се събират със светло кафявите води на Солимойс. Разликата идва от това, че водата на Рио Негро макар и тъмно-черна (поради разграждането на растителността) е чиста, а тази на Солимойс е кална (поради утайката от многобройните и притоци) и контрастът между тях е толкова голям, че се вижда дори от Космоса. Двете реки имат различна скорост и температура и за това дълги километри текат една до друга, преди да успеят да се смесят.

След това започна същественото ни пътуване по Рио Негро в архипелага Анавиянас, един от най-големите речни архипелази в света.

Насладете се на кадрите които направих по реката и в джунглата на хилядите островчета.

 

Преди да покажа снимки с животни е моментът да кажа, че представите, които ние имаме за джунглата идват основно от Холивуските филми и нямат нищо общо с действителността. Холивуд ни е насадил идеята за това, че джунглата е едно изключително опасно място и в момента, в които влезеш в нея ще те ухапе отровна змия, ще те нападне ягуар, или пък от всеки втори клон върху теб ще падне анаконда и ще да те удуши. Представяме си, как ако потопим дори палеца на крака си в реката той ще бъде оглозган от пирани или от водата ще скочи кайман за да ни отхапе крака до кръста. Разбира се в джунглата има и опасности, но те нямат нищо общо с нещата, които изредих по-горе. Понякога вървяхме с часове из тропическите гори, без да срещнем дори едно животно. Редовно си правехме плаж и плувахме в реките и единствените пирани, с които имахме среща, са тези които ловяхме с въдици и ги готвехме на супичка. Кайманите – след залеза, като осветявахме тъмната вода с фенери от палубата на кораба, очите им блестяха в нощта, подобно на котешки, но самите те не проявяваха никакъв интерес към много по-големите от тях двукраки, човешки същества. Точно обраното – ние се интересувахме живо от тях и в една от вечерите, бяхме на лов за каймани, където Филип ни демонстрира как се хващат голи ръце.

А речните розови делфини… Ооо, това са едни от най прекрасните същества, до които съм имал достъп през живота си. Докато плажувахме на едно от островчетата в архипелага ни посетиха множество делфини, които плуваха и се забавляваха с нас във водата. Беше едно изключително и незабравимо преживяване.

Но нека го покажа в снимки:

Лов на пирани

Лов на каймани

Разходки и забавления в джунглата и реката

Безспорно, едно от най-интересните преживявания за мен беше посещението ни при местно индианско племе. На територията на амазонската джунгла живеят над 300 диви, индиански племена. Със 114 от тях все още няма установен контакт от цивилизованото население, но има и много племена, които са напълно достъпни и отворени за посетители като нас. Именно при едно от тях гостувахме. Израснал съм с уестърн филми за каубои и индианци и винаги съм си мечтал да снимам такива хора. Вождът Пино (името означава Анаконда) беше изключително дружелюбен и ми позира за няколко портрета. Индианската ми мечта се сбъдна!

След плаването по Рио Негро ходихме и на други места в джунглата, като водопада Ирасема и езерото Балбина, след което 18-дневното приключение в Амазония приключи.

Това е подробен видео разказ за цялото ни приключението ни в Амазония.

   2-ра част - ИЗРАЕЛ

Екскурзията до Светите земи е следващото приключение в програмата, което ще представя. Посетихме Израел няколко месеца преди да избухне войната, когато всичко беше все още спокойно. От една страна беше наистина вълнуващо да сме на мястото, където е прекарал земния си живот самият Господ Йешуа Месията (неговото истинско еврейско име). Но от друга страна, бяхме доста разочаровани да видим в какъв комерсиализъм е превърнато всичко там и как се злоупотребява с фактите на случилите се библейски събития. Буквално на всяко кътче и камъче му се преписва някакво религиозно значение с цел да бъде превърнато в средство за печалба. Истината е, че повечето от местата и нещата, за които разказват местните гидове са просто туристическа реклама, а не част от историческата драма. Въпреки популярните митове и всички врели-некипели, които се говорят там за Господ и събитията около Божия народ, ние все пак бяхме наясно, че сме стъпили на истинската Свята земя – Израел. Наистина знаехме, че Бог е избрал именно това място да се роди Божият Син Исус, а Израел е мястото където той, Синът, дава своя живот в жертва за нашите грехове, за да може всеки, който повярва в Него да бъде изкупен от греха и спасен за вечен живот.

 

Първата ни спирка беше в старинния град Яфо, който сега е един от кварталите на Тел Авив.

Най-яките икони на дева Мария, които видях бяха в една кола и рисунка с маркер върху стена.

Не пропускахме и Юдейската пустиня.

Стигнахме и до древното археологическо селище Кумран, известно с това че през 1947 година в пещерите там са открити "свитъците от Мъртво море". Това са древни ръкописи на иврит на Стария Завет и са едно от най-големите доказателства за достоверността на Библията, която вярващите хора са чели и от хилядолетия, безусловно са вярвали на написаното. Кумранските ръкописи включват голяма част от книгите на Стария Завет, както и други неканонични книги и текстове. Предполага се, че те са писани от общността на есеите, обитавали тези места през 3-ти до 1-ви век преди новата ера.

Не пропуснахме и самото Мъртво море, в което е голям кеф да се топнеш, тъй като солеността му е над 300 % и изобщо не можеш да потънеш.

Накрая отседнахме в близкото до Ерусалим малко градче Витлеем, където нашият Месия и Спасител е бил роден преди повече от 2000 години.

И разбира се крайната ни спирка беше Святият град - Ерусалим.

Доста интересни бяха жените на Израел, които служат в армията по три години.

По старинните улички на древния град можеха да се видят всякакви хора от различни етноси и религии, които предизвикваха любопитството ни. Но най-интресни ми бяха ортодоксалните евреи, които по време на Шабат носеха огромни шапки струващи по 5000 долара, които като завали дъжд, вместо да свалят за да ги запазят, те увиваха в найлони и продължаваха да ходят с тях.

За финал посетихме Стената на плача, където млади и стари, бедни и богати, военни и цивилни, всички вярващи, издигат гласовете си в молитви към Бога. Стената на плача е била част от подпорна стена на втория храм в Ерусалим и е единствената останала структура от него след разрушаването му от римляните през 1-ви век. 

.

3-та част - САЩ

 

Никога не сме ходили в Щатите, когато един приятел ме покани за да снимам сватбата на неговата дъщеря в щата Минесота, с моята съпруга Еми, изобщо не се поколебахме да отидем. Още с пристигането си там ние все едно се озовахме в холивудски филм. Имам предвид, че Америка изглежда така, както я виждаме и познаваме от филмите – като започнем от небостъргачите, големите пикапи и макове, училищните автобуси и стигнем до хората в малките къщички с окосени ливади и украсени с тикви за Хелоуин.

Настаниха ни в къща в покрайнините на Минаеполис, в място наречено Минетонка (също като от филмите), голяма и просторна къща с хелоуински тикви пред вратата и двор с излаз към малко езеро, обрасло с тръстики и папури. Бяхме там по времето на златната есен, затова много обичах сутрин по изгрев слънце да се разхождам в задния двор покрай езерото и да снимам.

Ето някои от снимките направени точно там:

 

Нещо невиждано за мен досега беше постоянното присъствие на животни в къщните дворове и кварталните улички. Катериците бяха безброй, зайците претичваха през окосените ливади, зърнахме и силуета на един ракун, близо до къщата. В един от съседните дворове вимаше сърна с малките ѝ. Цели ята от диви пуйки се разхождаха по улиците между къщите, а веднъж на дървото точно пред прозореца ни, кацна белоглав орел, известен като националния символ на САЩ.

Е, видяхме доста странни птици и сред хората.

В един от дните си направихме разходка до езерото Сюпириор, най-голямото сладководно езеро в света по площ, намиращо се до град Делут. Насладихме на най-жълтата есен, която съм виждал през живота си.

Самият град Минеаполис беше доста странен. Високите небостъргачи имаха помежду си над 2000 топли връзки и най-вероятно това беше и причината по улиците да няма почти никакви хора. За първи път попадам в толкова голям град, с толкова безлюдни улици. Гигантски, масивни сгради, а между тях по улиците се виждат изключително малко хора. Призрачно е!

В един от дните се качихме на покрива на една от високите сгради в града, от където направих доста абстрактни кадри в отраженията на стъклата на отсрещните небостъргачи.

Нашето американско приключение завърши със сватбата, за която бяхме дошли. Вечерта преди големия ден, младоженецът организира маскено парти в гаража си. Моята съпруга и аз (въпреки, че бях фотограф) носехме костюми на мечки – аз бях Beer Bear, а тя Brawn Bear.

Направих на младата двойка и фотосесия в отделен ден, а след това купонясвахме на самата сватба.

Както се казва – Честито на младоженците! Наздраве и горчиво!!!