Любовта е силна като смъртта                                        

Историята на Виктория

 Снимки: Иво Орешков 

„ Но Бог избра глупавите неща на света , за да посрами мъдрите. Също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните. Още и долните и презрените неща на света избра Бог, да”
                         Коринтяни 1:27

Господ е създал човека, за да има живот, изпълнен със смисъл, достойнство, мечти, любов и мир. Kогато си бунтар- тинейджър, живеещ във времето на постсоциализма, всичко различно за обществото е все още неприемливо. Привлечен си от скандална музика, от живота на улицата, а когато приятелите ти са с прически с огромни шарени гребени е много лесно да прекрачиш границата на всичко „нормално”  и да се превърнеш  в някой, който не си. Тогава не осъзнаваш, че това преобразяване е последствие от дълбоко нараняването на душата, от отхвърлянето от близките и обществото, от чувството, когато си изоставен, празен, объркан и презрян.

Наркотиците ме привличаха още от осми клас. Моя съученичка ежедневно носеше хапчета Диазепам  в училище. Харесаше ми спокойствието, което нахлуваше в съзнанието ми, след като вземах големи дози от тях. По принцип имах проблем с общуването, но след вземането на хапчетата се чувствах уверена и силна да изкажа мислите и мнението си. Най-добрите ми приятели също като мен експериментираха с лекарства и всякаква дрога, която ни попаднеше под ръка. Музиката, която непрекъснато слушахме, беше PUNK. Бяхме луди по нея.  Тя подхранваше бунта на празните ни души все повече и повече, а той ни завличаше все по надолу и по-надолу. Скоро подстригах дългите си до кръста коси, боядисах се в ярко червено, сложих обици навсякъде, направих си татуировка и хвърлих в смут мирното общество около мен. Приятелите  ми бяха подстригани  на гребени и всеки ден се отделяше време за прически. Това беше като специален ритуал за нас. По-големите пънкарите в града отдавна се друсаха с твърда дрога и вече имаха доста опит с клиники и зависимости. Хич не е грешно твърдението, че с какъвто се събереш, такъв ставаш. Не ги обвинявам за това, пътят на наркотиците е личен избор и аз по една или друга причина избрах да вървя по този път.  Започнахме с твърдата дрога, беше неизбежно!  Приключенията ни станаха различни и често доста болезнени. Започнахме да се събираме с пънкари от цялата страна и лятото прекарвахме заедно на морето. Хората се страхуваха от нас. Спяхме по плажове, градинки, фургони, влакове, където намерим или където ни свареше нощта. Нападаха ни скинари, (поради не безизвестната вражда между пънкове и скинове). Полицията също ни познаваше добре и ни преследваше постоянно заради престъпленията, които начина ни на живот ни заставяше да вършим непрестанно. Нуждата от наркотик в кръвта, ни принуждаваше да лъжем, мамим и крадем, за да си набавяме необходимите ежедневни дози. Изглеждахме брутално- изпаднали и способни на всичко, изгубени  безвъзвратно, чакащи смъртта, която да ни отърве от безсмисленото ни съществуване. И скоро осъзнахме, че смъртта наистина е по петите ни и ни настига с по-бърза скорост, отколкото предполагахме.

Ежедневието  ни се състоеше в това да ходим по аптеки, да правим комбинации от хапчета,  наподобяваща ефекта на хероина, а вечер си инжектирахме такъв. Исках да се друсам с всичко, само да не съм в нормално състояние. Реалността просто ме плашеше. Рядко правех опити да спирам дрогата. За лечение и през ум не ми минаваше, защото просто не виждах смисъл в живота.

Бяхме се превърнали в истински пропаднали наркомани, покорени под бича и жестоката власт на хапчетата и хероина. Нямаше и помен от удоволствието на музиката, прическите, приключенията. Имаше само дрога, дрога и пак дрога. Някои от компанията ни бяха изгонени от домовете си и спяха в изоставени къщи. Цял месец криех и се грижех за мой приятел на тавана в блока ми.

Градът пламна от дрога, имаше буквално на всяка крачка. Трябваше да бягам, трябваше да се спася по някакъв начин. Но не знаех какъв е начина… Преместих се временно в София при приятел, с едната надежда да ми помогне да спра. Но и там попаднах в същата среда. Измъкване нямаше… Минаха години, когато разбрах, че същото това момче е преминало на хероин и в последствие се разболяло от СПИН.

                             
   Моите родители се чувстваха безпомощни от ситуацията. Отдавна крадях от тях, както и от сестра ми –пари, злато, ценности. Всичко каквото можеше да се открадне, което имаше някаква парична стойност и можеше да се обърне в хероин. Тогава недоумявах, как е възможно хората да носят златните си накити, вместо да ги продадат и да си купят нещо по-забавно, като например дрога. Единственото ми желание беше да се дрогирам.  Дълбоко в себе си знаех, че това няма да продължи дълго. Приятели и познати  умираха безвъзвратно пред очите ми. Спомням си как с мой близък вечерта ядохме диня, а на следващия ден той почина от свръхдоза. Няма да забравя, как след това отворих хладилника и видях динята, която бяхме яли заедно. А него вече го нямаше... 
Ходех  на погребения на хора, с които до вчера бяхме фалшифицирали рецепти и обикаляли по аптеки, с които заедно бяхме тъпкали вените си с хероин.  Беше ме страх, но изход не откривах и за това продължавах по старому.

  Върнах се в Пловдив при родителите ми. Влязох в психиатрична клиника за  лечение, защото друга алтернатива за наркоманите по това време не съществуваше. За комуни не бяхме и чували. Стоях в стаята си и с часове гледах небето през решетките. На третия ден обаче започнах да бягам с един друг наркоман от клиниката. Хващахме такси и си купувахме  наркотици. След излизането ми от психиатрията нямах кризи, но нямах и надежда. Бях изпълнена с депресия и безнадеждност. В душата ми имаше единствено тъмнина..

- „Господи, извърших непоправимото. Провалих си живота и не мога да се контролирам. Не мога да го променя” - това беше в съзнанието ми. Имах големи амбиции и планове, но всичко това беше като в мъгла.

          ПРОБУЖДАНЕ: 

Един ден телефонът иззвъня. На слушалката отсреща беше местното нарко-ченге. Трябваше да ме разпита относно една аптека, от която редовно купувахме хапчета. Явих се на разпит в РПУ-то. Стара сграда, специфична миризма на дърво и една пишеща машина на бюрото. Полицаят  ми показваше снимки на най-пропаднали наркомани и се обърна към мен: „Като тях ли искаш да свършиш?” След като приключихме, излязохме заедно от сградата и минахме през близката закусвалня, където той ми купи закуска и ни в клин, ни в ръкав ми каза: „Знаеш ли, че съществува дявол?”.  Принципно знаех, че ченгетата са тъпи, но след като ме попита това, разбрах, че този е напълно смахнат. Той започна да ми говори за Бог, за дявола, за греха, за духовния свят. Нямах избор, трябваше да изслушам всичко, което имаше да ми каже, за да нямам проблеми. В наркоманските среди той беше известен с вярата си в Бог и с това, че говореше на всички за нея. Не беше  тайна, че никога не носи оръжие със себе си и винаги е усмихнат.

Седях на една пейка и той ми говореше за неща, които никога не бях чувала през живота си. Каза ми, че Исус ме обича и има силата да ме освободи от зависимостта ми. Той стоеше пред мен и въодушевено ръкомахаше, разказвайки ми за надеждата и бъдещето, които Бог има за мен. Аз го слушах и си мислех: „Абе ти къде беше до сега? Та аз това търся и точно от това имам нужда!”  След срещата с този човек се чувствах различно. Сякаш се бях докоснала до Бог и тъмните облаци се отдръпнаха. Видях небето, слънцето, дърветата, хората, живота. Хареса ми! Видях реалността, от която винаги съм бягала. Но я видях в цялата й красота, с която Бог я е създал и изключително много ми хареса!!! В този ден не се дрогирах, чувствах се много добре и дори нямах абстиненция.

На следващия ден обаче се върнах към обичайният си живот и пак се надрусах.  Но не издържах дълго в старото, окаяно състояние и отново потърсих полицая за помощ. Той ме запозна с жена си и двамата започнаха да се грижат за мен. Бяха до мен неотлъчно в най-тежкият ми период. Бях затворена в къщи и ми беше изключително трудно без дрога. Даже веднъж скочих  през прозореца, за да си взема хероин. Нашите позволяваха единствено на полицая да  ме вижда и той всеки ден ме водеше у тях, където с жена му се молеха за мен. 

        

  Той беше  част от протестантска църква и вярващите в нея се събираха на домашни сбирки. Аз започнах да ги посещавам и не след дълго на една от сбирките преживях истинската свобода, за която до този момент само бях слушала. Помолих  Бог за прошка и думите не ми стигат, за да опиша това, което преживях тогава. Така, както не може да се разкаже красива мелодия на песен - тя трябва да се чуе.Както не може да се опише една прекрасно нарисувана картина - трябва да се види. Така и аз нямам думи, за да изразя драматичната си среща с Исус. След този ден живота ми се изпълни с мир и радост и аз заживях свободна от наркотична зависимост. Разликата от старата Виктория и новата беше невероятна.  Дори в колежа учителите започнаха да ми пишат по-високи оценки, понеже виждаха промяната. Чувствах се отново жива, мислех трезво, възвърнах си големите мечти . Кой можеше да предположи, че това ще да се  случи с мен. По скоро всички очакваха да съм поредната жертва, умряла от свръхдоза хероин.

  Толкова съм благодарна на Бог за шанса, който ми даде и сега знам, че живея втори живот. Минаха много години,  аз продължавам да пазя свободата си, понеже осъзнавам, че тя е най-скъпоценното за едно човешко същество.  Днес имам семейство и дете.  А същият този полицай, в чието лице някога виждах враг и заплаха за „свободата” на наркоманския ми живот, в последствие стана кум на моята сватба. Той и семейството му са завинаги част от живота ми.

  Аз знам, че нямаше да мога да напиша това писмо, ако не бях срещнала  Исус и не бях преживяла любовта му. Казвам писмо, защото това е  послание на надежда към всички хора, борещи се с болестта на зависимост.

   Има изход от тъмнината! Има свобода от робството! Има смисъл и удовлетворение от живота! Има любов, която да изпълва сърцата ни. Човек не е създаден, за да страда под хомота на наркотиците. Създаден е да бъде свободен и щастлив! Смея да твърдя това, защото лично го преживях. Не съм търсила Бог, Той ме намери!  Никога не казвай: „Късно е за мен!”, защото любовта е силна като смъртта!

„Живото куче струва повече от мъртвия лъв”


     Интервю на Иво Орешков с Тодор Гиндев

1. Кога за пръв път се сблъска с наркотиците и силата на злото?

Сблъсках се с наркотиците някъде на 11 години. Започнах да дишам лепило и бронз. По-късно преминах на Паркизан в големи количества. Халюцинациите ми помагаха да избягам от реалността. Малко по-късно започнах да взимам Кодеин, Котерпин и Глутетимит. Те бяха с рецепта, за това ходехме да крадем от лекарските кабинети рецепти и си ги изписвахме сами.

С хероина се сблъсках малко по-късно, след като не можех да си намирам хапчета, а имах ужасна абстиненция от тях. Така се принудих да заменя хапчетата с хероин.

Бяхме група млади и объркани тинейджъри, търсещи нещо по-различно от живота. Прекарвахме времето си заедно през по-голямата част от денонощието. Заедно с наркотиците пиехме и огромни количества алкохол. Аз от любопитство започнах да дишам и лепило и бронз. Събирахме се в една изоставена къща. Тя беше ''офиса" ни. Там през цялото време имаше хора, идваха и си отиваха.

Веднъж имах халюцинация, че бягам по улицата. Знаех, че съм умрял и тичах към майка ми, за да и кажа че вече съм мъртъв. Изведнъж погледнах към тялото си и видях, че сърцето ми го няма. Тогава чух глас, който ми каза: "Пликът с бронза е твоето сърце!" Уплаших се и започнах да притискам плика към дупката в тялото си, опитвайки се да си сложа "сърцето" обратно.

Случвало ми се е, когато дишам, да виждам дявола. Контактувал съм и с духове на мъртви. Така, постепенно, човек започва да губи представа за реалността. Веднъж на един купон, слушахме death metal албума “Covenant” на групата Morbid Angel. Бях надрусан с паркизан, имах и бронз и започнах да дишам. Изведнъж земята под мен се отвори. Аз падах надолу и все надолу в нещо като огромен кладенец. Помня, че стените му бяха каменни и по тях имаше влага и мъх. Около мен летяха две огромни същества, махащи с големи прилепски криле. Аз падах, а те кръжаха около мен. “Отивам в Aда”, помислих си. А когато по-късно се свестих, всичко в стаята беше разбито.

2. Кога и по какъв начин семейството ти се обърна към вярата в Бог?  

Баща ми беше паднал от високо и си беше ударил главата. От тогава започна да говори, че имал сила, с която може да лекува. Започна да чете окултна литература и да се упражнява върху хора. Най-странното е, че наистина ги лекуваше. Твърдеше, че дарбата му е от Бог. И докато баща ми помагаше на хората, сестра ми започна да получава епилептични припадъци. Вкъщи, без никаква причина, започнаха да падат книги от библиотеката и дръжките на вратите да мърдат без да има хора до тях, a татко, най-спокойно, отговаряше, че това е духът на баба му.

Припадъците на сестра ми се усилваха. Той правеше сеанси върху нея в опитите си да ги спре, но беше напълно неуспешно. Колкото и да е странно, на чуждите хора успяваше да помогне, но на собственото си дете - не. Същевременно я водехме по болници и дори при най-добрите специалисти в София, но никой не успя да ѝ помогне. Правеха ѝ най-различни изследвания на главата и въпреки това, всички доктори казваха, че няма огнище на епилепсия в главата си и няма причина да припада. Но припадъците бяха факт!

Тогава един колега на майка ми ни каза, че в Сливен имало един вярващ човек – християнин, който се молел за хората и те се изцелявали свръхестествено. Предложи ни да заведем сестра ми при него. Ние гледахме много скептично на това. Този човек беше от протестантска църква, а ние я смятахме за секта. Нашите са православни, а аз бях върл противник на християнската религия. Въпреки това, нямаха голям избор, затова се престрашиха и я заведоха. Когато човекът се моли́ за нея, тя се изцели напълно. Само от една молитва оздравя и повече никога през живота си не получи епилептичен припадък. Беше се случило истинско чудо! Това накара майка ми, сестра ми и татко да се обърнат към вярата в Исус и да станат част от протестантската църква.

3. Как се заплете в сатанизма?

Като почитател на метала и пънка, доста се оплетох в сатанинския култ. Смятах християните за слаби и смачкани хора. Девизът ми беше, „по-добре крал в ада, отколкото слуга в рая”. Дявола, на когото, като сатанист, исках да съм слуга, много яко ме беше оплел в мрежата си. Не просто имах преживявания с демонични духове, те, изцяло, управляваха живота ми. Една вечерм в село Николаево, Сливенско, реших да оскверня православния храм и отслужих там черна меса. На сутринта цялото село беше потресено. Православният храм осъмна с разпрано през корема куче, завързано на камбаната. Червата му бяха увити на дръжката на входната врата, а църковната стена обрисувана с пентаграми от кучешка кръв. Някой от селото обаче ни беше видял и ни предаде в полицията. Дойдоха и ме прибраха. Православната църква искаше да ме съди за поругаване на религията на България, но бях непълнолетен и ми се размина. В Сливен дори имах забрана да минавам близо до църквите, защото често влизах и обирах парите от иконите, а после плюех църквата.

Събирахме се в гробището. Пиехме алкохол и чупехме паметниците, които бяха с кръстове. Спомням си как един път се мъчих да съборя един от кръстовете, но не успявах. Ядосах се и грабнах една мраморна саксия. Запратих я по кръста, а тя рикошира и отскочи на милиметри от главата ми. Ако ме беше ударила, щеше да ме остави намясто.

Веднъж пък, на един купон вкъщи с другите сатанисти от града, решихме да принесем в жертва на дявола малкото кученце, което имахме. Заклах го и източих кръвта му в една чаша. След като всички пихме от нея, извадихме сърцето му и го изядохме. Това се нарича черна меса!

Бях истински хейтър, мразех всички, дори и себе си. Мислех си, че дори когато ми дойде времето да умра, ще е по-добре да се самоубия, за да съм сигурен, че душата ми ще отиде в ада. Исках хората да страдат и за това обичах да ги наранявам.

Бях сатанист и се гордеех с това!

4. Какъв беше живота ти като наркоман?

Като зависим от дрогата, животът ми беше много объркан. Имах нужда от наркотик, а трудно намирах пари за това. Един ден се въртяхме и се чудехме откъде да намерим пари за дрога. Стоях си на главната улица с един приятел, който вече не е между живите, когато пристигна едно момче и ме попита дали мога да му намеря амфетамин. Само това и чакахме. Казах му да си приготви 50 кинта, че дози за по-малко нямаме. Купихме опаковка аналгин, която стрихме на прах, сложихме я в пликче и му взехме парите. След няколко дена го видях и го попитах как са били амфетите, а той, ентусиазирано, отговори: „Чудесни бяха”! Помислих си, че сигурно не го е боляла главата поне една година напред.

Редовни клиенти ни бяха и войничетата. Те искаха от нас марихуана, а отнасяха пакети, пълни с липа. Правехме още какви ли не глупости. Разбивахме мазета, коли. Все неща, с който не се гордея днес.

Поради зависимостта си, бях принуден да крада. Правех какво ли не, само и само да намеря пари за дрога. Пътувах редовно от Сливен до Пловдив, за да си купувам хероин. Веднъж в Пловдив влязох да обирам една книжарница. Успях да открадна и хукнах да бягам. Погнаха ме цивилни полицаи. И, точно когато почти се бях измъкнал, късметът ми изневери и ме хванаха. Лежах 15 дни в следствения арест. Мина делото и ме осъдиха с пробация, но това не ме притесни и аз продължавах с дрогата.

Веднъж се прибрах вкъщи, ядосан и абстинентен. Скарах се с баща ми за пари. В яда си хванах ножа и го запратих към него. Майка, с желанието си да го предпази, застана пред него и ножа се заби в ръката ѝ. Беше на милиметри от базаликата. Според докторите, ако я бях уцелил там, щеше да умре. Излязох на двора и докато, най-спокойно, си пушех цигарата, баща ми се обади на ченгетата. Задържаха ме за 24 часа. Радвам се, че майка не пусна жалба срещу мен.

5. Кога разбра, че си попаднал в капан и омагьосан кръг?

Хората се плашеха от мен и ме избягваха. Започнах все по-трудно да намирам пари за наркотици, а когато не ги вземех, получавах гърчове. Състоянието ми се влоши драстично. Не си спомням, но знам, че когато са ме задържали ченгетата, съм припадал в полицията. От вкъщи бях изкарал дори електрическата инсталация от стаята си, за да продам кабелите, само, за да успея да си взема поне малко дрога. Молел съм майка да ми даде пари да си купя „златна помпа”. Това е последната доза за наркомана-свръхдозата. Майка, която по това време беше вече посветена християнка и се молеше за мен ежедневно, все ми повтаряше, че ако се самоубия, ще отида в ада. Но аз ѝ отговарях, че така или иначе, вече съм там!

6. Колко опита за спиране на наркотиците си правил?

Правех различни опити да спирам, ходих по психиатри по настояване на майка. Затвориха ме дори в Раднево, но все неуспешно. Винаги намирах начин да си намеря дрога. Даже в психиатрията на ВМА намирах начин да вкарвам дрога, но ме хванаха, че съм се надрусал, защото веднъж, когато бях взел паркизан, отидох до тоалетната и видях, че има припаднал човек на земята и започнах да викам дежурните лекари, за да му помогнат. Те, като дойдоха, видяха, че няма никой. Всичко се оказа халюцинация.

Вкарвал съм също и хапчета кодеин и глутетимит. Вадех хапчетата от блистера и ги пъхах в подгъва на халата. В Сливенската психиатрия беше по-лесно да се вкара дрога. Там режимът беше по-свободен. Прескачах портата и бях навън. Най- трудно беше да се вкара нещо в психо - то в Раднево. Нещата там са по-стегнати и не ме пускаха въобще навън. Само по време на свижданията, братът на едно от момчетата ни носеше наркотици.

7. Как повярва в Бог?

Цялото ми семейство - майка ми, сестра ми и баща ми, винаги са се молили за мен. Животът ми в момента е плод на много и дългогодишни молитви и горчиви сълзи от тяхна страна. Вярата ми в Бог беше дълъг процес, придружен с падания и ставания, размисли и какво ли още не. Като сатанист знаех, че духовният свят е реалност. Не можех да вярвам в Сатана, а да отричам съществуването на Бога. Знаех, че Господ съществува, но си мислех, че е много по- слаб от дявола. Спомням си веднъж как човека, който се беше молил за изцелението на сестра ми, бе дошъл вкъщи на гости. Той започна да се моли за мен, а аз арогантно му казах: „Моли се по-кратко, че след малко имам среща с дилъра”. Но сега осъзнавам, че тези молитви не са били напразни, въпреки моята арогантност и безумие. Знам, че и много други хора от църквата не са спирали да се молят и да постят за мен през годините. И сега, когато отивам на църква, те много ми се радват, защото виждат с очите си резултата от усилията си и знаят, че Бог е жив и отговаря на молитвите им.

Благодаря на Исус, че ме спаси! Благодаря Му, че ми отвори очите за истината и ми даде сила и втори шанс за живот! Днес знам, че Той се бори заедно с мен за всяка трудност в живота ми и никога няма да ме изостави!
 

8. Как спря наркотиците за пръв път с помощта на вярата?

Бях на един лагер на Карандила и вечерта ми казаха, че някакво момиче искало да говори с мен. Отидох и се запознах с нея. Тя ми каза, че е от Пазарджик и помага на наркомани. Предложи ми да замина с нея. Каза, че вярва в Бог и че Той щял да ми помогне да спра с дрогата. Мислих си, че е много тъпа, за да има доверие на човек като мен, но все пак приех. Тя ми помогна много. Запозна ме с 10-15 бивши наркомани. Всички те се бяха обърнали към вярата и живота им беше променен на 100%. Това много ме насърчи и ми вдъхна вяра и надежда, че мога и аз да успея. Видях с очите си, какво е способен да направи Исус с живота на най-пропаднали хора. Чух разтърсващите истории на всички тях, видях промяната им с очите си. Разбрах, че не съм сам в борбата, която водя за живота си, защото тези хора застанаха до мен в битката и денонощно ми помагаха с каквото могат.

Никога няма да забравя как отидох за първи път в Пазарджик при тях. Бяха ме задържали ченгетата, защото пребихме един човек и той беше в реанимацията. Следователката иронично ни посъветва да се молим за него, за да не умре. Затвориха ме в килия. Бях сам и объркан. Знаех, че вероятно ще ме осъдят. Бях уплашен в килията си и не виждах никакъв изход. Затова не ми оставаше друго освен да се моля на Бог, ако можеше да ми помогне някак си. Не мина и половин час и вратата на килията се отвори. Извика ме следователката, на която бях разказал за момичето от Пазарджик. Тя ме погледна в очите и ми каза: „Даваме ти последен шанс! Заминаваш за Пазарджик да се лекуваш”. Невероятно! Не можех да повярвам! Бог не само бе чул молитвата ми, но и ми отговори светкавично бързо, като ме изкара от ареста. Делото по случая беше няколко години по-късно и аз отново застанах пред Бога и го молех за помощ, която не заслужавах. От служебната адвокатка, която ми бяха назначили, знаех, че нямам шанс. Деянието ни е било много тежко и аз, със сигурност, трябваше да получа ефективна присъда до 5 години. Но Бог пак чу молитвите ми! Съдът ме осъди на 3 години условно, а това беше истинско чудо за мен.

 

9. Колко падания и ставания си имал след това?

Смъртта ме дебнеше навсякъде. Не знаеш какво може да има в пакета, всяка доза може да се окаже фатална. Това си е игра на руска рулетка. Но Бог многократно ме е освобождавал от зависимостта свръхестествено, така че да нямам никакви абстинентни кризи. Но аз бях скептик и много пъти се връщах назад. Много познати ми казваха „умиране има, отърване няма”. Но това не беше така. Свободата беше труден и дълъг път, които трябваше да извървя. Ако бях без Бог, нямаше да мога да се справя. Добре, че имаше вярващи хора, които да се молят и да се грижат за мен денонощно. В началото имах много рецидиви –падания, ставания, връщане назад и отново тръгване напред. В един от рецидивите ми, с трима човека се връщахме на стоп от едно сливенско село , където бяхме ходили на купон. Спря една кола за Сливен и другите двама се качиха. За мен нямаше място и аз останах да махам. По едно време спира друга кола и познат глас ми казва „Айде бе Гиндев, качвай се”. Оказа се човекът, които отговаряше за монопола в града, следяха да няма други дилъри, а един мой приятел също продаваше морфин и аз си вземах от него. Започнаха да ме разпитват защо не купувам от тях и от къде си вземам дрога. Аз ги убеждавах, че пазарувам единствено от тях. Но те не бяха вчерашни. Обадиха се на дилъра си и той ме натопи, че винаги съм надрусан, а същевременно не съм купувал от него вече няколко седмици. Аз мълчах като риба. Тогава извадиха пистолет, заредиха го, опряха го в главата ми и казаха: „Избери си къде да те изхвърлим, на летището или на Карандила?” Аз нямах друго какво да направя освен тихо да се моля. Беше кратък момент, в който имах шанса отново да се примиря с Бог и да го моля за прошка. А Той отново показа милостта си и направи поредното чудо за мен. Малко след като бях започнал да се моля, колата направи няколко кръгчета и спря до един блок. Отвориха ми вратата и казаха да се махам. Бях се приготвил за куршум в главата и не можех да повярвам, че се измъквам жив. Беше истинско чудо!

През един друг мой рецидив бях във Варна. С един местен приятел си купихме хероин от циганската махала и се надрусахме под Аспаруховия мост. Малко след инжекцията, докато си опъвах от цигарата, ми се зави свят. Паднах на земята и започнах да се задушавам. Всичко ми причерня и изведнъж се озовах в една огромна каменна зала, цялата осветена от факли. Беше нещо като замък, а аз лежах на пода в коленете на една жена, облечена цялата в бяло. Роклята и́ беше огромна-красива и дълга, подобна на булчинска. Косата на жената, сплетена в плитка, стигаше до земята. Разбрах, че вероятно съм мъртъв, защото лежах на пода и не можех да стана. А тя галеше косата ми и ми говореше да не се страхувам. Тогава усетих и присъствието на още някой. Някой с такава голяма любов към мене.Осъзнавах, че никой никога не ме е обичал толкова силно и че не заслужавам тази любов. Не виждах този някой, но в себе си усещах, че това е Иисус и че Той стои там с мен. Толкова силно бях обгърнат от любовта Му, че исках да остана там завинаги. Отговорът Му обаче беше, че още не ми е дошло времето и трябва да живея. Когато дойдох в съзнание, бях в болница и питах лекарите къде е жената? А те ме гледаха с недоумение. Тогава със сърцето си реших напълно да следвам Исус Христос, защото се убедих, че Той е жив и ме обича безусловно.

10. Как продължи живота ти без дрога? Какво ти даваше сили и вдъхновение да продължаваш напред?

Животът ми стана коренно различен. Изцяло се промени начинът ми на мислене. Преди смятах, че да обера някого или да открадна нещо е нормално. Мислех, че да нося пакети с наркотик в джоба си също е нормално. Когато спрях да се друсам, отново започнах да връщам доверието на хората в мен. Много от тях не искаха да повярват, че съм бил пропаднал сатанист и наркоман. Днес съм здрав, имам работа и съм спокоен, че няма да се събуждам в мокри от абстинентна пот чаршафи, с болки в ставите, повръщане и треска. Благодаря на Бог от цялото си сърце и душа, че ми даде втори шанс!

11. С какво се занимаваш сега и какво осмисля живота ти?

Решил съм да се занимавам със земеделие. Това ме зарежда много. Сееш едно семенце и се грижиш за него, а то пред очите ти пораства и става голямо и силно разстение, което дава плодове. Накрая се радваш на реколтата. Преди, без Бог, просто съществувах. А сега се чувствам истински жив и съм щастлив.

12. Как си представяш бъдещето за себе си?

Ами, честно казано, в България е малко трудно човек да седне да мечтае за бъдеще. Но, понеже съм имал проблеми с наркозависимостта, искам да помагам на хора, които имат подобен проблем. Това ме удовлетворява най-много! Да мога да показвам на зависимите хора, че животът без наркотици е красив и цветен. Дрогата предлага само лъжа. Може да има еуфория и без трева, хероин, амфети или екстази. Може да има еуфория от самото усещане, че си жив, нормален и свободен! Животът не е проблем за разрешаване, а приключение за изживяване.

13. Какъв съвет би дал на хората?

Опиятите не помагат да избягаме от проблемите, те ги задълбочават! Марихуаната не е така безобидна, за каквато я смятат. Тя отваря вратата за по-твърдите наркотици. Повечето наркомани, които познавам, са започнали с трева. Но пътищата на дрогата са само три и те водят до болницата, затвора или гроба. Много от моите познати са или мъртви, или са зад решетките. Що за живот е това? Бог е дал на човека свободната воля всеки сам да избира пътя си или към живот, или към смърт.

По килиите, където съм лежал, има надпис, който гласи: „По-добре лъв в клетка, отколкото мишка на свобода”. Но това е поредната заблуда, просто фалшива утеха за хората, лишени от свобода! Какъв лъв може да е, ако е лишен от свободата си? Лъвът е създаден да бъде свободен и да владее в дивата природа. Библията казва, че „Живото куче струва повече от мъртвия лъв.” Така че, аз избирам Живота!

Изберете го и вие!