oreshkov

Теология на фотографията

текст и снимки: Иво Орешков  
редакция: Миглена Андреева

   
       Вероятно фотографите, които не познават Бог, както и вярващите, които не оценяват изкуството на фотографията, няма да разберат моята теология. Ето я и нея.

За да разберем истината за едно нещо, трябва да надникнем в самото начало и да открием как е започнало то. Както в теологията, така и във фотографията, всичко започва от светлината. Всеизвестен е фактът, че думата фотография означава „рисуване със светлина“, но от къде е дошла тя?

В първата книга на Библията, в първа глава - още в първите стихове се казва:

 „В началото Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и не устроена и тъмнина покриваше бездната и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро и Бог раздели светлината от тъмнината. „ 
Ето така е започнало всичко. Родила се фотографията - просто още не била открита от човека.

               
    Една от основните цели на фотографията е да създава СПОМЕНИ. Тя ги запечатва и ги прави реални завинаги с уникалната си способност да спира времето и да замразява мига. Интересно е да се проследи какво е библейското значение на СПОМЕНИТЕ и каква роля са играли те в човешката история за Бог и хората. По това може да се разбере и тяхната връзка със съвременното изкуство наречено фотография.

 В Библията откриваме думата СПОМЕН за пръв път в „Изход” (12:14):

„Оня ден ще ви бъде за СПОМЕН и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения. Вечен закон ще ви бъде, да го празнувате“.

 Божиите хора са празнували специален ден като СПОМЕН - за излизането си от робството. Това е носило такава уникална важност, че е запечатано като вечен закон за тях. В същата глава, в стихове 26 и 27 се уточнява, че следващите поколения ще разбират историята на народа си и неговото велико избавление извършено от Бог именно с този СПОМЕН, превърнат в празник.

На други места в „Словото” също откриваме празници, упоменати като СПОМЕН. Например в „Левит” (23:24) се споменава ден, който е бил за „тържествена почивка, свято събрание и СПОМЕН“. В книгата Естир, обявен със закон от самата царица Естир, е празникът Пурим. Това отново е празник за СПОМЕН от победата на евреите над враговете си, но също така и СПОМЕН за страданията в битките, довели до тази победа.

Възможно ли е днес фотографията да има подобен ефект пред Бог и хората от 21-ви век? Възможно ли е, когато поглеждаме към тези СПОМЕНИ, запечатани във фотографии, да бъде повод за празник? Възможно ли е сълзи на радост от предизвикани емоции да бликват от очите ни докато прелистваме снимките в ръцете си, шепнейки тихи благодарности към Бог?

Аз мисля, че всичко това е възможно! В подкрепа на това съждение откриваме стих в Библията, гласящ:
“ Това ще ти бъде за белег на ръката и за СПОМЕН между очите, за да бъде Господният закон в устата ти“ („Изход” 13:9).

В същата книга (17:14) има още интересни факти за СПОМЕНИТЕ:
 „Тогава рече Господ на Моисей: Запиши в книгата за СПОМЕН“.

 Силата на думите, записани в книги, е безспорна. Но има една китайска поговорка, която гласи, че „една картина струва колкото 1000 думи“. От позиция на времето - СПОМЕНИТЕ, обединени от думи и фотографски изображения, имат значително по-голяма сила и въздействие от „просто само думите”.

                Отново в книгата „Изход”, глава 28:12,19 и глава 39:7 са записани други интересни факти относно СПОМЕНИТЕ. Когато са приготвяли дрехите на първосвещеника е трябвало да инкрустират върху скъпоценни камъни имена на велики божии хора, да поставят тези камъни в златни гнезденца и да бъдат закачени върху красивата дреха, за да ги носи той постоянно за СПОМЕН пред Бог и СПОМЕН на хората.

Мисля, че днес много фотографии могат да имат същия „свещен“ ефект на СПОМЕН за нас. Много хора носят снимките на любимите си в портфейли, на дисплеите на телефоните, таблетите, компютрите си и др. Такива снимки се помещават в семейните албуми или са закачени върху стените у дома. И всичко това има една единствена цел – за СПОМЕН на хората, но също така и СПОМЕН, който има стойност пред Бог. Също както е било и по времето на Моисей и Арон, за които четем в „Изход”.

                А как ще коментираме дали подобни снимки струват нещо? Отново в „Изход” (30:16) се споменава:
„А като вземеш парите за умилостивението от израилтяните, да ги употребиш в службата в шатъра за срещане и това ще бъде за СПОМЕН на израилтяните пред Господа, за да бъде умилостивение за живота ви.“

С други думи, те са събирали определени суми пари, с които са правили служба за Бог, като СПОМЕН за това, че живота им е опазен от Него. В книгата „Числа” (31:54) отново откриваме сведения за хора, които в знак на благодарност към Бог за това, че пази живота им, са принасяли дарове - под формата на накити и бижута, които били за СПОМЕН.

В заключение, на въпроса, дали СПОМЕНИТЕ струват нещо, аз смятам, че те са абсолютно безценни, както за нас хората, така и за нашия Създател.

Разбира се, в живота не всички СПОМЕНИ са положителни и събуждат добри чувства у нас. Има кадри от различни документални фотографи, от които човек настръхва от ужас и мозъкът му се смразява от сцените, разкрили се пред очите му. Това също има своя корен в Библията. В „Числа” (16:40) се разказва за неща, които напомнят на хората за дадено зло, извършено в миналото, с цел поука, за да не се повтори тази грешка и в бъдеще.

Нима не е същата целта на всички онези документални фотографии, показващи ужасяващите сцени от войните, бедствията, глада, бедността, нещастията и трагедиите, сполетели човечеството именно поради неговите грехове и беззакония. Не са ли всички тези фотографии, предупреждение от Бог към нас хората за разрушителния път на греха, по който вървим. Аз мисля, че тези снимки обрисуват Божия глас към човечеството, който ни призовава да загърбим греховния път и да се обърнем към Бог и доброто, подобно на гласа на пророк Амос, които преди около 2800 години е казал: „Потърсете доброто, а не злото, за да живеете.“ (5:14)

Но доколко сме склонни днес да чуем този пророчески глас във фотографиите?

За добро или лошо СПОМЕНИТЕ се предават през поколенията в най различни художествени форми. Било то чрез музика, литература, изобразително изкуство или фотография. Примери за това са песните и поезията на цар Давид. В 38-ми и 70-ти Псалм пише, че те са създадени като Псалми за СПОМЕН. Интересно е, че в 102-ри Псалм, стих 12 се уточнява, че СПОМЕНЪТ за това, че Господ е вечният Цар се предава през поколенията.
В книгата на Исус Навиев (4:7) се разказва случка, в която хората, за да възпоменат дадено чудо, извършено от Господ, е трябвало да вземат камъни от мястото на събитието и да ги натрупат като паметник за СПОМЕН. 

В Новия завет в двете Евангелия на Матей (26:13) и на Марк (14:9) се разказва друга случка - за жена, която е извършила нещо изключително важно за Исус и сам Той казва, че нейното дело ще остане в историята и ще бъде разказвано по цял свят като СПОМЕН за нея. Нима в днешно време именно фотографията не е най-силното художествено средство за запазване на такива СПОМЕНИ в архивите? СПОМЕНИ за велики дела, извършени от велики личности.
Библията потвърждава също, че СПОМЕНИТЕ за великите дела, извършени от хората, имат стойност не само за човечеството, но и пред самия Господ. В „Деяния на апостолите” (10:4) четем за делата на милост и щедрост, извършени от римски стотник на име Корнилии, които са останали пред Бог като СПОМЕН.

Друга важна роля, която СПОМЕНИТЕ играят, особено ако са в снимки, е, че произвеждат желание в хората отново да се срещат и да прекарват време заедно, поддържайки взаимоотношенията си. Това също е потвърдено в Новия завет в „Солонци” (3:6), когато апостол Павел казва на хората, живеещи в Солун, че ще дойде ученикът му Тимотей и ще им донесе добри новини и СПОМЕНИ за вярата и любовта помежду им. А това на свой ред ще роди в тях копнеж да се виждат и общуват по-често.

                И за финал отново ще подчертая изключителната стойност, която фотографията има за запазването на СПОМЕНИТЕ и как без тях светът не би бил същият. Мъдрият цар Соломон споменава за това на няколко места в книгата си „Еклисиаст”: 

„Изчезнал е СПОМЕНЪТ за отминалите хора, а също и за бъдещите няма да остане СПОМЕН у онези, които ще се явят по-късно. (1:11).

Казва се още в (2:16): „Защото, както за глупеца, така и за мъдреца СПОМЕНЪТ не трае вечно. И двамата ще ги забравят напълно в бъдещите дни.“ 

И отново в (9:5):
„Защото живите поне знаят, че ще умрат. Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват нещо. Понеже СПОМЕНЪТ за тях е забравен. Още и любовта им и омразата им и завистта им, вече са изгубени.“

В следствие на всички тези причини фотографията е изключително необходима, за да запечатва завинаги СПОМЕНА, както за мъдрите, така и за глупавите хора, за техните добри и зли дела, за тяхната любов, омраза и завист. За уникални личности и делата им докато са живели на земята, за да не бъдат забравени от поколенията, за да бъде паметта им вечна, за добро или зло.